Италия е изправена пред дълбока политическа криза, след като премиерът Силвио Берлускони доведе до край раздора си с Джанфранко Фини, изпадналия в немилост съюзник в дясноцентристката партия "Народ на свободата", коментира "Ройтерс".

Внесеният късно в четвъртък ход на партийна цензура, с който се заявява, че Фини, поддържащ силно критичен тон към правителството в последните месеци, е в позиция на "абсолютна политическа несъвместимост" с "Народ на свободата".

Въпреки това Фини отхвърли категорично призивите да се оттегли като председател на долната камара на парламента и заяви, че ще остане в партията, за чието съставяне помогна през 2007 г., с което повдигна въпроса за продължителна правна битка между враждуващите партийни лагери.

Не е ясно какво ще последва, при положение, че няма ясни институционални правила. Ето някои възможни сценарии:

ЩЕ БЪДАТ ЛИ ИЗГОНЕНИ ФИНИ И НЕГОВИТЕ ПОДДРЪЖНИЦИ?

До момента Фини отказва да напусне управляващата партия и вече заяви, че ще продължава да подкрепя правителството в бъдещи вотове на доверие. Смята се, че от него зависят общо 50 гласа в Камарата на депутатите и Сената, въпреки че няма начин това да се пресметне с точност. Като председател той има значителни правомощия относно момента на внасяне и гласуване на проектозаконите.

В Камарата на депутатите има 630 места, което означава, че за прокарване на законите са необходими 316 души.

"Народ на свободата" има 271 депутати, докато коалиционният им партньор от "Северна лига" и няколко други по-малки партии дават на Берлускони мнозинство до максимум 344 души, в зависимост от това как ще гласуват миноритарните коалиционни партньори.

Това означава, че Фини се нуждае от не повече от 30 последователи, за да лиши Берлускони от мнозинство в долната камара.

Берлускони казва, че ще има мнозинство, дори и без гласовете на Фини, но дори и това да е вярно, животът на премиера може силно да се вгорчи, а правителството би станало силно зависимо от партизанските тактики на опозицията в парламента и прищявките на малките партии, които го поддържат спорадично.

НОВИ ИЗБОРИ

Берлускони може да предизвика разпускане на парламента и нови избори в надежда да си върне властта със солидно мнозинство и пълен контрол върху партията си.

Скорошно проучване сочи, че подкрепата за правителството се срива, но същото важи и за техните опоненти, включително и разпокъсаната левоцентристка опозиция, които носят последствията на общото разочарование от политиците, така че Берлускони би могъл да спечели нови избори.

Въпреки това е вероятно да се откаже от такава инициатива, понеже решението дали парламентът да се разпусне, трябва да се вземе от президент Джорджо Наполитано, а не е ясно дали той ще одобри.

ПРЕХОДЕН КАБИНЕТ

Предвид огромното мнозинство, което "Народ на свободата" технически продължава да има в парламента, Наполитано може да реши, че няма основание за нов вот и да номинира преходен кабинет, който да управлява страната до настъпване на редовните избори през 2013 г.

Подобен ход вече е предприеман през 1994 г., когато бившият финансов министър Ламберто Дини оглави експертно правителство, след като тогавашният кабинет на Берлускони се провали.

Министърът на икономиката Джулио Тремонти или уважаваният бизнес лидер Лука ди Монтедземоло бяха сред споменаваните в пресата като възможни бъдещи глави на преходни правителства.

КАК ЩЕ РЕАГИРА ПАЗАРЪТ?

Финансовите пазари реагираха положително на 25-милиардния антикризисен пакет, който парламентът гласува в четвъртък и който цели снижаването на италианския дефицит до изискванията на Европейския съюз още през 2012 г.

Но ако периодът на политическа нестабилност се проточи, настроенията може да се променят и вниманието да се обърне отново към италианския публичен дълг, който се равнява на почти 120% от брутния вътрешен продукт на страната, както и към дългосрочния проблем с ниската конкурентноспособност на Италия.

Течащата в момента битка във Фиат да промени трудовия си регламент е пример за проблем, който може да стане неуправляем без ясно правителствено управление.