Глобалното затопляне може и да не се усеща кой знае колко по нашите географски ширини тази пролет, но датата 17 май със сигурност дълго ще предизвиква горещи вълни у два вида фенове, коментира Stand.bg.

Едните са тези на легендарните американски рокаджии Aerosmith, които най-после видяха любимците си у нас в рамките на турнето им „Let rock rule". Другите пък са привържениците на Атлетико (Мадрид), който вчера спечели своята първа шампионска титла от 18 години насам.

На път към стадион „Локомотив" дори успяхме да видим кордона, с който се придвижваха звездите (музикалните) на вечерта. Стивън Тайлър бе отворил прозореца на лимузината си, за да вдиша с пълни гърди от прекрасния надежденски въздух и да се наслади на архитектурата на района.

Още от началните минути на първото парче на D2 стана ясен един радващ факт - озвучаването тази вечер бе на световно равнище. Иначе групата на Митко Кърнев отдавна се е доказала като една от най-добре стоящите на голяма сцена родни формации. Затова и не е чудно, че толкова често ги избират за подгряваща банда на посещаващите ни рок величия. 

D2 предложиха близо 35-минутен сет, съставен от хитове и парчета от новия им албум "Феникс". Петорката заби много стегнато, като по-интересното бе, че този път бяха подкрепяни от 3 шармантни бек вокалистки.

Aerosmith показаха, че са уникални още преди да са се качили на сцената. Вероятно за първи път в България станахме свидетели на директно включване от гримьорните на артистите. Организаторите на шоуто ни показаха как се приготвят за изпълнението си Стивън Тайлър, Джо Пери, Брад Уитфорд , Том Хамилтън и Джоуи Крамър.

От това, което видяхме, не е трудно да разберем защо фронтменът на бостънския квартет си е изградил имиджа на примадона. Но пък е редно да му признаем, че на 66-годишна възраст е в завидна форма. Както физически, така и вокално. Не е ясно колко пластични операции и ботокс е видяло това лице, но пък на кой му пука, когато пее като скопен титан.

Излизането на групата се забави малко повече от очакваното, ала към 21:20 шоуто потегли с пълна сила с "Walkin' The Dog". Първият златен хит за вечерта бе "Love In An Elevator", по време на който Стиви ни демонстрира, че никак не е загубил способността си да се мята неконтролируемо насам-натам като епилептик с тежък пристъп.

Мнозина намират доста сходства между визията и поведението на Тайлър с тези на Мик Джагър, но подобни паралели могат да се направят и по оста Джо Пери - Кийт Ричардс. Дано някой ден доживеем да видим и класиците от The Rolling Stones, за да сравним.

Освен на страхотен звук, присъстващите на „Локомотив" можеха да се насладят и на впечатляващо визуално оформление. То даваше възможност от почти всяка точка на стадиона да се види какво става на сцената. Един оператор следваше вокалиста на янките неотлъчно и по 20-метровия „език", изплезен в непосредствена близост до натъпкалите се като коли в софийско задръстване зрители във фронт стейджа. 

От последния албум на бандата чухме "Oh Yeah", след която мнозина се отдадоха на сладка носталгия по младините или детството с "Jaded", "Cryin'" и "Living On The Edge". Китаристът с белия перчем също заби едно парче - кавърът на Fleetwood Mac "Stop Messin' Around".

След нея Aerosmith ни предложиха една изключително силна поредица от парчета, стартирала с "What It Takes" и продължила с може би социално най-заредената композиция в творчеството им - "Janie's Got a Gun". Доста девойки и лелки се деряха с пълни гърла на сълзливата "I Don't Want To Miss a Thing", армагедонният привкус от която бе приятно отмит с фънкарията "No More No More".

Петорката от Масачузетс отдаде чест на The Beatles със страхотния си прочит на "Come Together". Краят на задължнителната част от програмата дойде с мега хита "Walk This Way". Run-D.M.C. нямаше как да присъстват, но тази класика ни накара да се замислим колко голямо нещо е всъщност това, че Стивън Тайлър и компания дойдоха у нас в оригиналния си състав цели четири десетилетия след основаването си.

Първият бис бе за "Dream On", която Тайлър изсвири и изпя седнал на пиано и дори само това изпълнение осмисли вечерта за мнозина в публиката. Финалната точка бе поставена със "Sweet Emotion", която изчерпателно илюстрира преживяването, което американците ни поднесоха. Сигурно доста фенки съжаляват, че не са имали възможността да избягат от сивотата на делника с "Crazy", но да се угоди на женската природа често е непосилна задача за кавалерите.

Концертът на Aerosmith безспорно заслужи етикета „На годината", с който бе окичван и предварително. Супер озвучаване и визуални ефекти, мечтан сетлист, пълно раздаване. Всички компоненти, нужни за получаването на перфектната шоу амалгама, бяха налице.

Обективната истина изисква да признаем, че Стивън Тайлър открадна шоуто за себе си. Не че човекът с палките в ръце Джоуи Крамър, седящ зад култовия си комплект, не беше достатъчно атрактивен. Джо Пери също е отделна планета в рок вселената. Зад, или по-скоро след, голямата уста на фронтмена на масачузетската банда обаче се крие толкова голям глас, че някак си поглъща цялото внимание, приковано в сцената. А всички от групата са обединени, освен от любовта си към музиката, от способността да мечтаят.  

„Dream until your dream comes true"... Ако не вярвате, питайте Диего "Чоло" Симеоне и неговите момчета!

Виж галерия от концерта