"Всичко е химия. 99% от това, което виждате в магазините и магазинчета, будки и павилиони е чиста химия или нещо не отговаря на характеристиките на истинския продукт. Ние имаме двама-трима клиенти в България и по-голямата част от тяхната продукция е за износ", каза още той. 

Според него борбата със сивия сектор и безхаберието на държавата са основния проблем и спънка пред развитието на бранша. Лисичаров твърди, че в страната ни липсват елементарни регламенти за контрол при производство и при изкупуване.

Запитан има ли опасност българската роза да остане символ само "на хартия", той отговори:

"Има много сериозно такава опасност. Перспективите в бранша за мен не са никак розови. Ние сме сред водещите традиционни фирми в отрасъла не само с възстановената стара розоварна, имаме още три дестилерии за нормално и органик производство. Това е не само бизнес, това е животът на моето семейство. Държавата обаче няма никакво отношение към розата. Слага я наред с домати, краставици, зърно и всичко останало".

По думите му розата е уникален продукт оценен във Франция, в Япония, в САЩ, но не и в България, макар да се наричаме "страната на розите.

Той посочи, че в България остава 0,1 процент от произведеното у нас розово масло. Всичко останало се изнася - за Франция, Япония, Тайван, Корея, Китай и САЩ основно. За Европа бих отличил Германия и Швейцария, каза още Филип Лисичаров.

"Миналата година беше абсолютен крах за розопроизводството - такава слаба реколта - с 60 на сто под обичайното, не беше имало от 30-40 години назад", каза още той.