Български Русский English
           |

Страна БГ

  • Решетников: Борисов прави всичко за добри отношения с Русия (Видео)
    В момента правителството на Бойко Борисов прави всичко по силите си, за да има добри отношения с Русия, без да нарушава ангажиментите на страната към ЕС и НАТО. Това обяви пред тв "Европа" бившият директор на Руския институт за стратегически изследвания и бивш генерал от съветското и руското разузнаване Леонид...
Първа страница arrow Интервю arrow Пламен Орешарски: Фискалната политика на правителството удължава периода на депресия в икономиката
Пламен Орешарски: Фискалната политика на правителството удължава периода на депресия в икономиката
05 юли 2011

Депутатът от Коалиция за България Пламен Орешарски, бивш министър на финансите пред Агенция „Фокус” .

„Фокус”: Има ли положителни страни и къде виждате слабости на водената от правителството фискална политика през двете години управление?

Пламен Орешарски: Като положителна страна може да се оцени стремежът да се контролира бюджетният дефицит през настоящата година, за разлика от предходните две години с относително големи бюджетни дефицити.
За съжаление във фискалната политика виждам повече слабости – тя съдейства за удължаване на периода на депресия в икономиката, видимо спадна събираемостта на бюджетните приходи, реализирани бяха прекомерни бюджетни дефицити (над Маастрихския критерий от 3%), фискалният резерв намаля с 3 млрд.лева, а правителственият дълг се увеличи с 1 млрд.лева.
През 2009 година правителството наивно абсолютизира целта за влизане в ERM-II, при ясни индикации от нашите партньори, че това не е реалистично в средносрочен план. В резултат то преохлади икономиката със задържане на плащания и реализиране на просрочия, които се отчитат като разходи и формират бюджетен дефицит на начислена основа. Като добавим хаотичните сигнали, които правителството подаваше под формата на всекидневна промяна на мнения по ключови фискални параметри, можем да си обясним и загубата на доверие от страна на бизнеса и домакинствата.
Друг голям провал бе събираемостта на фискалните приходи. Втората половина на 2009 година се задълбочи тенденцията на загубата на приходи. За илюстрация – през първата половина на годината приходите изоставаха от плана с 2.1 млрд.лева, а годината приключи с 7,5 млрд. лева неизпълнение на планираните приходи.
Влошената събираемост на бюджетните приходи продължи и през 2010 година и бе реализирана първата актуализация на бюджета за последните 12 години, заради по-ниски приходи с около 2 млрд. лева. Допусна се контрабандата и отклоняването на данъци да се върне на равнището от 90-те години на миналия век.
Двете последни години бяха направени бюджетни дефицити над 3%- за първи път след 1997 година. И ако за 2009 година властите пропагандно прехвърлят вината назад, то през 2010 година вече няма кого друг да винят.
Вижте ситуацията за тази година – правителството се бори да събере приходи в размер на около 24 млрд.лева (без европейското финансиране) при БВП от 77 млрд.лева или планира да събере 31 % от БВП. За сравнение – през 2008 година при сравнима данъчна система (дори по-ниски акцизни ставки) и БВП от 69 млрд. лева бяха събрани 26,4 млрд. лева или 38 %. За пояснение – относителните числа елиминират в значителна степен влиянията на икономическия цикъл.
В условия на свити бюджетни приходи фискалните власти не редуцираха текущите разходи, а ограничиха публичната инвестиционна програма с последващ негативен ефект за общата стопанска конюнктура.

„Фокус”: Представители на правителството често коментират, че не „приличаме на съседите си” по отношение на дефицита. Кой какво плати за това? Има ли рискове, които носи водената фискална политика?

Пламен Орешарски: На кои точно съседи – те са различни по своята фискална позиция. Ние действително не приличаме на южните си съседи по нивото на публичния дълг – те имат дълг над 140 % от БВП. Нашият дълг е около 15 % - втори най-нисък измежду 27-те страни членки и това е заслуга на предишните три български правителства, но не и на настоящото – за последните две години то увеличи вътрешния дълг с близо 1 млрд.лева.
Не приличаме на северните си съседи по друго – в периода преди кризата те рязко увеличиха публичните разходи, поддадоха се на натиска за скокообразен ръст на заплатите в публичния сектор и не издържаха когато през 2008 година бюджетните им приходи се свиха. Затова и потърсиха ресурси от МВФ и ЕК, като същевременно рязко намалиха редица бюджетни разходи. Ние водихме доста по-благоразумна политика на бюджетни излишъци, т.е. спестявахме част от приходите във фискалния резерв и затова не възникна остра необходимост да се свиват драстично разходи, както и да се режат заплати и други фиксирани доходи от бюджета.
В настоящата ситуация рисковете се свеждат до отсъствие на каквито и да е реформи в публичната сфера. Натрупват се проблеми, чието решение ще струва скъпо в средносрочен хоризонт.

„Фокус”: Как оценявате последното решение за доходите – ръст на минималната работна заплата от 1 септември с 30 лева и повишение на вдовишките пенсии с една трета?

Пламен Орешарски: Като предизборна стъпка. Задавате ли си въпроса, защо от 1 септември, а не от 1 юли, каквато е утвърдената у нас практика за увеличения на заплати и пенсии. И още един факт – повишението на вдовишките пенсии с една трета е всъщност със 6% - добро пропагандно послание, нали.
Въпреки това, добре е да се коригират доходите при инкасираната инфлация от близо 11 % за последните две години. Мисля обаче, че коментираните стъпки не променят облика на политиката на намаляване на реалните доходи, която кабинетът следва.

„Фокус”: Как преценявате събираемостта на приходите и работата на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”?

Пламен Орешарски: Резултатите, част от които вече дискутирахме, са свидетелство за относително слаба оценка на приходните агенции. Днес събираемостта на приходите видимо отстъпва от нивата, достигани в предходни периоди. Част от предпоставките са и демотивацията на служителите в двете агенции.

„Фокус”: Чака ли ни актуализация на бюджета и тази година?

Пламен Орешарски: По-високите цени на петролните продукти и храните от началото на годината продължават да благоприятстват изпълнението на бюджетните приходи. Рискът за настоящата година е в разходната част на бюджета. Ако правителството реши да извърши и други непредвидени разходи, по аналогия на минималната заплата и вдовишките пенсии, то актуализацията на бюджета става неизбежна. Надявам се това да не се случи – би било пореден лош сигнал към деловата публика.

 
< Предишна   Следваща >
Страна Топ 100

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.
Чизми: Pleaser - ботуши над коляното
Новини
Автомобили
Бизнес
Здраве
Клюки
Крими
Култура
Наблюдател
Презентации
Свят
Спорт
Страната
Технологии
Туризъм
RUS (новини за България на руски)

Първа страница | Архив на новините: | Презентации | Европа | Италия | Македония | Русия | Свят | Скандал | Интервю | Наблюдател
Автомобили | Заведения | Здраве | Имоти | Клюки | Крими | Култура | Спорт | Технологии | Туризъм

© 2007-2019 СТРАНА