Български Русский English
           |

Страна БГ

  • Решетников: Борисов прави всичко за добри отношения с Русия (Видео)
    В момента правителството на Бойко Борисов прави всичко по силите си, за да има добри отношения с Русия, без да нарушава ангажиментите на страната към ЕС и НАТО. Това обяви пред тв "Европа" бившият директор на Руския институт за стратегически изследвания и бивш генерал от съветското и руското разузнаване Леонид...
Първа страница arrow Наблюдател arrow Ремилитаризацията на Грузия: кой тласка Саакашвили към нова война в Южен Кавказ?
Ремилитаризацията на Грузия: кой тласка Саакашвили към нова война в Южен Кавказ?
28 януари 2012

Михаил ВОДЕНИЧАРОВ*
 
Въпреки, твърдението на президента Обама (дадено по време на посeщението на грузинския президент Саакашвили във Вашингтон, през януари миналата година), че САЩ не възнамеряват да продават оръжие на Грузия, в края на декември 2011 американският Конгрес гласува за задълбочаване на военното сътрудничество с режима на Саакашвили и доставката на нови видове въоръжение за тази страна. Нещо повече, САЩ призоваха примерът им да бъде последван и от другите членки на НАТО. В резултат от това, още през тази година, Грузия може да получи оръжейни доставки не само от САЩ, но и от някои европейски държави.

Михаил Саакашвили

Финансирането на превъоръжаването на Грузия вече е включено в бюджета на Пентагона за 2012, като се твърди, че режимът в Тбилиси ще получи различи видове въоръжение „за отбранителни цели”, без да се уточнява какво точно.

Като цяло, взетото от Съединените щати решение отново да се ангажират с въоръжаването на грузинската армия не е изненада. То е част от американската стратегия за оказване на масирана подкрепа на всички, смятани за проамерикански, режими по света. Превъоръжаването на армията на Грузия обаче, е особено важно за Вашингтон, тъй като страната граничи с Русия и разполага с ключови позиции в стратегическия важния Южнокавказки регион.

Както е известно, след войната от август 2008, Москва последователно се обявява против продажбата на оръжие и военна техника за режима на Саакашвили, но това не пречи на САЩ постепенно да реанимират преките си военни доставки за Тбилиси. Заслуга за това има влиятелната група в американския Конгрес, която е силно антируски настроена и усилено лобира в полза на Саакашвили. Знакова фигура в тази група е сенатор Джон Маккейн, смятан от мнозина, включително в самите САЩ, за „яростен русофоб”.

Кой и защо въоръжава режима в Тбилиси?

Междувременно, мнозина американски анализатори коментират, че несекващите декларации на Михаил Саакашвили за необходимостта от превъоръжаване на грузинската армия с цел „да се гарантира отбраната на страната”, на фона на закупуваното от Тбилиси настъпателно въоръжение, силно напомнят за случващото се през 2007-2008, т.е. в навечерието на грузинското нападение срещу Южна Осетия и последвалата война с Русия. Ако се съди по оръжейните сделки, сключени напоследък от грузинското правителство, Саакашвили е на път да повтори опасната авантюра от 2008, може би разчитайки, че този път световните медии ще си затворят очите за агресивната му политика и, най-сетне ще го обявят за „жертва на агресия”, както той самият обича да се представя.

Така, Грузия се сдоби с десет реактивни системи за залпов огън „Ураган”, и пет „Смерч”, предоставени и безвъзмездно от Естония, които са предназначени за унищожаването на голямо количество жива сила и военна техника на противника. Впрочем, освен тези ракетни системи, Талин предостави на грузинската армия десет танка Т-72, 14 бротетранспортьора БТР-70, а отделно от това и продаде 1000 пушки и карабини (СВД, Мосин, СКС) и още толкова пистолети (ПМ, ТТ, АПС).

Разбира се, тези доставки бледнеят пред доставените навремето от САЩ и Украйна зенитно-ракетни комплекси „Стингър”, „Пейтриът”, „Бук”, „Игла-3” и „Оса”, както и противотанковите ракетни комплекси „Джавълин” и „Хелфайър-2” и хеликоптерите „Чинук”, „Апач” и „Ирокез”. Освен това, през януари 2009, САЩ и Грузия подписаха т.нар. „Харта за стратегическо партньорство”, според която Вашингтон поема определени задължения за модернизацията на грузинската армия и повишаване на боеспособността и. Американците отделят значителни финансови ресурси за обучаване и подготовка на нейния личен състав, както и за възстановяване на военната инфраструктура на страната.

За никого не е тайна също, че в навечерието на войната от 2008 поделенията на грузинската армия бяха подготвяни и обучавани от американски съветници и инструктори.

Сред останалите държави, които доставят оръжие за режима в Тбилиси (отвреме навреме в списъка се появява и България), водещи са Турция, Украйна (до края на 2009), Израел и Франция. Така, по времето на президента Виктор Юшченко, Киев достави на грузинската армия десет танка Т-72, 25 бронетранспортьора БТР-70 и три БТР-80, 40 противозенитни ракетни комплекси „Стрела” и 20 „Игла”, както и хеликоптери Ми-8 и Ми-24. След идването на власт на Виктор Янукович, през февруари 2010, украинските оръжейни доставки за Грузия бяха прекратени.

На свой ред, Турция е доставила в Грузия 40 танка Т-72, 150 бронетранспортьора Ejder и над 100 бронирани машини „Кобра”, пет патрулни катера, както и различно военно оборудване за над 340 млн. долара. Впрочем, освен от печалбата от оръжейните доставки, Анкара е заинтересована и от укрепването на влиянието си в Южен Кавказ, затова ситуацията, в която Москва и Тбилиси продължават да се конфронтират, напълно я устройва.

Сред големите оръжейни доставчици на грузинската армия е и Израел. Доказателство за това е заведеното наскоро в един британски съд дело от израелския оръжеен производител Elbit Systems срещу правителството на Грузия за неизплатени от него над сто милиона долара за доставената от израелците военна техника.

Франция също продължава усилено да въоръжава режима на Саакашвили. Неслучайно, по време на посещението си в Тбилиси, през октомври 2011, френският президент Никола Саркози беше удостоен с орден „Свети Георги” „за голямата подкрепа, оказана на Грузия, защитата на суверенитета на грузинската държава и твърдата подкрепа на грузинските национални интереси”. Всъщност, сред истинските причини за тази висока награда е новият договор за доставка на още десет бойни хеликоптера AS-332 „Супер Пума”, до края на 2012.

В резултат от всичко това, през изминалите три и половина години след войната от август 2008, Грузия успя не само да възстанови военния потенциал на въоръжените си сили, но и значително да надвиши нивото му отпреди войната с Русия. Имайки предвид неуравновесения и импулсивен характер на грузинския президент Михаил Саакашвили, желанието му на всяка цена да се реваншира за унизителното поражение във войната през 2008, както и подстрекателската политика на САЩ и някои западноевропейски държави, вероятността от нова дестабилизация на ситуацията в района на Южен Кавказ остава твърде голяма.
 
* Група за превенция и преодоляване на конфликтите и ограничаване на въоръженията

 
Следваща >
Страна Топ 100

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.
Чизми: Pleaser - ботуши над коляното
Рубриката се подготвя със съдействието на World-BG
World-BG
Новини
Автомобили
Бизнес
Здраве
Клюки
Крими
Култура
Наблюдател
Презентации
Свят
Спорт
Страната
Технологии
Туризъм
RUS (новини за България на руски)

Първа страница | Архив на новините: | Презентации | Европа | Италия | Македония | Русия | Свят | Скандал | Интервю | Наблюдател
Автомобили | Заведения | Здраве | Имоти | Клюки | Крими | Култура | Спорт | Технологии | Туризъм

© 2007-2019 СТРАНА