Български Русский English
           |

Страна БГ

  • Решетников: Борисов прави всичко за добри отношения с Русия (Видео)
    В момента правителството на Бойко Борисов прави всичко по силите си, за да има добри отношения с Русия, без да нарушава ангажиментите на страната към ЕС и НАТО. Това обяви пред тв "Европа" бившият директор на Руския институт за стратегически изследвания и бивш генерал от съветското и руското разузнаване Леонид...
Първа страница arrow Наблюдател arrow С кого се готви да воюва Грузия?
С кого се готви да воюва Грузия?
09 август 2011

Михаил ВОДЕНИЧАРОВ*

Три години след поражението си във войната срещу Южна Осетия през август 2008, Грузия почти изцяло е възстановила своя военен потенциал. При това, както преди атаката на грузинската армия срещу сепаратистката република, така и след това, наред с официално обявения внос на въоръжение и военна техника в страната, много „вносители” (оръжейни компании или отделни държави) продължават да практикуват т.нар. „сенчест оръжеен износ”. Освен това, голямо количество оръжие се предава на Тбилиси безплатно (от САЩ) или пък му се предлага на дъмпингови цели. Много от сделките се осъществяват тайно, като никъде не се декларират, включително и в съответния регистър на ООН.

Михаил Саакашвили

По последни данни, благодарение на мощната външна подкрепа (най-вече от Вашингтон), правителството на президента Саакашвили не само е успяло напълно да възстанови военните си възможности, но дори и да надмине показателите от 2008. Това, до голяма степен, се дължи на нежеланието на международната общност да наложи ембарго на оръжейните доставки за Грузия, за което, в частност, настоява Русия. В резултат, през последните години се осъществи бързото възстановяване на грузинския военен потенциал по три основни направления. Първото беше свързано с възстановяването на инфраструктурата – военни бази, учебни полигони, военни обекти и т.н. Второто направление включва закупуването на съвременно оръжие и военна техника, а третото – увеличаване броя на военнослужещите и подобряване на професионалната им подготовка.

В превъоръжаването на грузинската армия участват не само САЩ, но най-големите оръжейни доставки идват именно оттам. Така, през септември 2009, американците предложиха на Грузия голямо количество въоръжение, боеприпаси и военна техника, като по неофициални данни общата стойност на сделката е 100 млн. долара. Става дума, в частност, за доставката на комплекси за противовъздушна отбрана (ПВО), автоматично стрелково оръжие, противотанкови ракетни комплекси (ПТРК) и огромно количество боеприпаси. До началото на 2010, Украйна също участваше активно в превъоръжаването на Грузия, но след идването на власт в Киев на Виктор Янукович, доставките оттам бяха напълно прекратени.

На свой ред, Израел доставя в Грузия безпилотни летателни апарати, военна техника, както и стрелково оръжие и боеприпаси за него (според някои руски експерти, последните се доставят с посредничеството на казанлъшкия Арсенал АД). Смята се, че израелците са доставили 50 хиляди автомати АКС-74, около хиляда гранатомета РПГ-7 и почти 20 хиляди 40-милиметрови гранати за тях, както и около 15 хиляди 5,56-милиметрови щурмови винтовки и съответните боеприпаси. Турция пък доставя на Грузия бронетранспортьори и бронирани бойни машини „Кобра”.

През лятото на 2010, Франция подписа с правителството в Тбилиси меморандум за продажба на два хеликоптера AS-332, със срок на доставка до 2012.
След грузинското нападение срещу Южна Осетия, през август 2008, и последвалата война с Русия, редица държави-членки на НАТО от Източна Европа, включително и България, също продължиха да оказват военна помощ на Тбилиси. Както е известно, през 2009, страната ни достави на Грузия дванайсет 152-милиметрови оръдия-гаубици Д-20, както и 12 броя ракетни системи за залпов огън. Като доказателство, че сделките продължават, грузинската опозиция цитира конфиденциално писмо на грузинския министър на отбраната Бачо Ахалая до българския му колега Аньо Ангелов, от декември 2010, в което се съдържа молба за доставка на поредното количество въоръжение, на досегашните условия. В номенклатурата на въпросното въоръжение фигурират тежки настъпателни оръжия и военна техника: танкове, гаубици, системи за залпов огън, както и противотанково и стрелково оръжие и боеприпаси.

Тук е мястото да напомня, че неофициалните контакти в сферата на военно-техническото сътрудничество между страната ни и Грузия стартираха през 2007, с доставката на въоръжения на обща стойност 70 млн. долара, включително малки десантни кораби, гаубици, противотанкови и зенитни ракетни комплекси, минохвъргачки, неуправляеми ракети за залпов огън, стрелково оръжие и различни видове боеприпаси.

Свидетелство за тясното сътрудничество във военната сфера между България и Грузия е и последното посещение в Тбилиси на Началника на отбраната генерал Симеон Симеонов, през юни 2011.

Днес сухопътните войски на Грузия включват 7 отделни батальона, 5 пехотни и 2 артилерийски бригади. В края на 2010 числеността на личния им състав достигна 20 558 души, включително 2176 офицери, 18 356 сержанти (професионални военни), плюс 16 хиляди граждански служители. Числеността на грузинските военновъздушни сили и противовъздушната отбрана е 2 971 души, от които 1033 офицери и 1625 сержанти (професионални военни), както и 311 редници (на свръхсрочна служба). Част от грузинската армия е и Националната гвардия (600 души), както и групата със специално предназначение.

През август 2009, американски военни инструктори участваха в шестмесечната програма за подготовка на военнослужещите от грузинската армия, които, през пролетта на 2010, бяха изпратени в Афганистан, като ограничен военен контингент. Между другото, ротацията на грузинския контингент в Афганистан е сред най-удобните начини за негласното прехвърляне на американско въоръжения в кавказката постсъветска държава. Транспортирането на въпросния контингент, както и на бойната му техника, от Афганистан за Грузия става с американски военно-транспортни самолети, чиито товар не се проверява и контролира от никого. Тоест, не е изключено, паралелно с осъществяването на ротацията на грузинския контингент, в Грузия да се доставя и въоръжение, което до този момент се използвало от корпуса на САЩ в Афганистан. Става дума за лека бронирана техника, стрелково оръжие и свързочни системи. Тук е мястото да посоча, че външната военна помощ за Грузия се осъществява на фона на все по-голямата секретност на грузинския военен бюджет.

Според представители на грузинската опозиция, липсата на необходимия международен контрол върху оръжейните доставки за Грузия дава големи възможности на редица ключови фигури в правителството на Саакашвили да се ангажират с нелегален оръжеен бизнес, с цел личното си забогатяване, като част от излишното въоръжение се препродава в различни конфликти региона и, в частност, в Иран и някои арабски и африкански държави. За това, че грузинските власти, както и роднини на президента Саакашвили (например чичо му Тимур Аласания), са забъркани в нелегалната търговия с оръжие отдавна твърдят бившият премиер на страната Зураб Ногаидели, водачите на грузинската опозиция Шалва Нателашвили (лидер на Лейбъристката партия) и Звиад Дзидзигури (лидер на Консервативната партия), както и редица военни експерти, като Георги Малитаури например. Така, в средата на май 2011, Лейбъристката партия на Грузия изпрати до генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд писмо, в което се твърди, че грузинските власти начело с президента Саакашвили, с помощта на непозволени механизми, „перат” и легализират откраднати от бюджета средства, както и получените от трафика с оръжие и наркотици милиарди, след което ги влагат в чуждестранни банки. В писмото се посочва, че Грузия се е превърнала в „перачница на мръсни пари” и се предлага блокиране на чуждестранните банкови сметки на принадлежащите към сегашния управляващ елит.

Редица експерти посочват, че продължаващите оръжейни доставки за Грузия съдействат за нейната милитаризацията, а имайки предвид непредсказуемостта на сегашното ръководство в Тбилиси, и за изкушението отново да се използва сила за връщането на Абхазия и Южна Осетия в състава на страната. Това обаче само би изострило неимоверно ситуацията в Южен Кавказ, а последиците от подобно развитие са непредсказуеми. Затова всички, смятащи се за отговорни, играчи, които имат интереси в Черноморския регион (а сред тях е и България) би трябвало да осъзнаят пагубния характер на политиката на двойните стандарти по отношение на Грузия. Както е известно, от централата на НАТО в Брюксел неведнъж са декларирали, че ако отделни членки на пакта решат да доставят оръжие за Грузия, те стриктно ще се съобразяват с международните норми. В същото време, действащите правила за търговията с оръжие в рамките на ОССЕ, както и „кодексът за поведение” на ЕС в тази сфера, забраняват преките доставки на въоръжения и военна техника на държави, въвлечени в локални конфликти (каквато е Грузия). Което пък налага осъществяването на постоянен международен мониторинг на процеса на снабдяване на Грузия с оръжие, с цел да се избегне евентуален нов въоръжен конфликт в района на Южен Кавказ, подобен на онзи от август 2008.

В същото време, въпреки съвременното си въоръжение и относително многобройната си армия, Грузия очевидно не е в състояние да окаже кой знае какъв натиск върху Русия, да не говорим за постигането на някакъв военен успех срещу нея. За целта, Тбилиси се нуждае от мощна външна подкрепа, която може да дойде само от САЩ. Между другото, Вашингтон нееднократно намеква, че е готов, при определено развитие на ситуацията, да разположи свои военни бази на грузинска територия.

В тази връзка, по време на посещението си в американската столица (през септември 2010), руският министър на отбраната Анатолий Сердюков не изключи възможността от повтаряне на събитията от август 2008. Той обаче заяви пред американските медии, че: „не виждаме необходимост да усилваме и увеличаваме руската военна групировка в Южна Осетия и Абхазия... уверявам ви, че за парирането на евентуална грузинска военна агресия, подобна на онази от 2008, ще са ни необходими дори по-малко от пет дни”.

И така, ясно е, че Грузия вече е подготвена във военен план за евентуален нов конфликт и това е очевидно, както по темповете, с които се превъоръжаваше през последните три години, така и по количеството оръжие и военна техника, които и бяха доставени през този период. В същото време, мнозина в Европа и САЩ, както впрочем и в самата Грузия, са наясно, че Тбилиси би дръзнал да предприеме подобна авантюра само ако е сигурен, че има необходимата подкрепа отвън и най-вече от САЩ. Много съмнително е обаче, Вашингтон да се реши на открито военно противопоставяне с Москва (особено на фона на т.нар. политика на „презареждане” в руско-американските отношения), което няма как да се избегне при подобно негативно развитие. Нито Русия, нито САЩ биха искали Трета световна война, така че ако Саакашвили все пак се реши на нова военна конфронтация с руснаците, има всички шансове да се окаже съвсем сам срещу една от най-силните армии в света.

* Група за превенция и преодоляване на конфликтите и ограничаване на въоръженията

 
< Предишна   Следваща >
Страна Топ 100

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.
Чизми: Pleaser - ботуши над коляното
Рубриката се подготвя със съдействието на World-BG
World-BG
Новини
Автомобили
Бизнес
Здраве
Клюки
Крими
Култура
Наблюдател
Презентации
Свят
Спорт
Страната
Технологии
Туризъм
RUS (новини за България на руски)

Първа страница | Архив на новините: | Презентации | Европа | Италия | Македония | Русия | Свят | Скандал | Интервю | Наблюдател
Автомобили | Заведения | Здраве | Имоти | Клюки | Крими | Култура | Спорт | Технологии | Туризъм

© 2007-2019 СТРАНА