Вече много години един от основните вектори на държавната политика на Македония е европейската ингтеграция. От 2005 година страната е със статут на кандидат-член на ЕС, а през 2009 година отпаднаха шенгенските визи за гражданите на Македония. В последно време движението в тази посока обаче спря, а началото на официалните преговори за приемането на страната в ЕС се отлага вече няколко години.

Европейският съюз е съблазнителна перспектива за всички източноевропейски икономики, независимо от нееднозначните резултати на страните, които влязоха в съюза. Дори Виктор Янукович, традиционно ориентиран към проруските избиратели в Източна Украйна, стъпи на съдбоносния за него път на европейската интеграция в търсенето на избирателна подкрепа. Влечението към ЕС е по-силно за Макеония, която няма никакви интеграционни алтернативи.

Македония е небогата страна, която по доходи на населението е почти равна на съседна Сърбия, видимо изостава от България и почти два пъти – от Русия. Политическата нестабилност не трябва да ни учудва, ако към всичко това се добави равнището на безработицата, която достига 40%, както и наличието на известни търкания с албанското малцинство.

Трябва обаче да се отбележи, че в последно време Македония успя да постигне относително високи темпове на икономически растеж в рамките на 3-4% годишно, което е повече, отколкото в съседните страни. Така че при вътрешна стабилност и благоприятни външни условия икономическата ситуация в страната би могла да се подобри значително през следващите години.

Засега самостоятелното развитие не може да замени „европейската мечта“ на Македония и на всички политици им се налага да се ръководят именно от това, потвърждавайки своята привързаност към европейската интерграция.

Европейският съюз следи внимателно развитието на събитията в страната, редовно публикува Доклади за напредъка й, които засягат всички сфери, включително и енергийните пазари. Македония хармонизира своето законодателство в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС в областта на електроенергетиката и ще трябва да направи същото и на пазара на газа.

Точно в тези рамки засега се движи и риториката на македонските власти: не става въпрос за отказ от проекта, а само за това, че те не възнамеряват заради този проект да поемат допълнителни рискове и да запишат това като свой минус в отношенията си с ЕС. Още повече, че желанието на ръководствата на страните от ЕС да видят в своя състав Македония изобщо не е очевидно. Македония, както и Сърбия, не са в по-добри позиции, отколкото България, която вече е член на ЕС.

Към това трябва да се добави фактът, че Македония не е особено зависима от руския газ. Наистина „Газпром“ е единственият доставчик на синьо гориво – газът постъпва по неголям газопровод от територията на България. Делът на газа обаче в общото потребление на енергия, както и в производството на електроенергия е едва около 5%. Националният енергиен сектор е ориентиран главно към използването на въглища и въпреки известното увеличение на потреблението на газ в последно време пред властите не стои острата необходимост за търсене на допълнителни доставки.

По-актуална е необходимостта от получаването на инвестиции и от транзитни такси от газа за стотици милиони долари, както и откриване на нови работни места. В този смисъл властите в Македония са изправени пред нелек избор.

Подобен е изборът, пред който са изправени и властите в Сърбия, следващата страна по пътя на газопровода, както и Албания, която би могла да стане алтернатива на Македония – макар там да има други особености, които заслужават отделно внимание. При всяко положение вероятността от отказ от проекта съществува, а и по отношение на Гърция не всичко е ясно по този въпрос.

В същото време „Турски поток“ се различава съществено от „Южен поток“ и тези разлики се отнасят не само до маршрута, но и до организацията и философията на проекта. Подготовката на „Южен поток“ започна преди приемането на Третия енергиен пакет на ЕС и самият проект а приори влизаше в противоречие с този регламент.
„Турски поток“ започва при съвсем различни условия: ясно е, че „Газпром“ ще трябва да се съобразява с Третия енерегиен пакет, но и Европейският съюз не трябва да разчита на това, че руският газов монополист ще построи за своя сметка цялата инфраструктура.

Сега няма предпоставки строителството на продължението на „Турски поток“ от турската граница да влезе в противоречие с Третия енергиен пакет. Налице са всички възможности планираната инфраструктура да се приведе в съответствие с европейското енергийно законодателство, за да няма причини за отказ от страна на Европейската комисия и властите на балканските държави.

„Газпром“ е заинтересован от това, защото в един или друг вид южният маршрут е нужен на компанията. На теория има възможност да се мине без него и да се откаже транзитът през Украйна за сметка на разширяването на газопровода „Северен поток“ и строителството на втора линия на газопровода „Ямал –Европа“, но това не са най-привлекателните алтернативи сега.

Александър Курдин,
Началник  на Управлението по стратегически изследвания в енергетиката на Аналитичния център при правителстовото на Русия