Министърът на транспорта, морското дело и комуникациите на Турция Бинали Йълдъръм подложи на критика в сряда споразумението за прекратяване на огъня в Сирия, постигнато от Русия и САЩ.

Според публикуваното съвместно изявление на САЩ и Русия за Сирия, примирието между войските на правителството на Сирия и въоръжените групировки на опозицията трябва да настъпи на 27 февруари, но то няма да засяга Ислямска държава, Джебхат ан-Нусра и други групировки, признати от ООН за терористични.

Вице премиерът на Турция Нуман Куртулмуш заяви в понеделник, че Анкара приветства плана за прекратяване на огъня в Сирия, но оставя за себе си правото да защитава границите си от каквито и да било заплахи.

«За съжаление, Русия и САЩ сключиха негласно споразумение по редица въпроси, свързани с региона. Щом сте започнали да се договаряте, то защо до днес си затваряхте очите за гибелта на 450 хиляди невинни жертви? Това е въпросът, от който се вълнува цялото човечество, цялата световна общност. Пример за подражание в тази сфера беше Турция, тя предостави убежище на почти три милиона бежанци», — заяви Йълдъръм в интервю за агенция Anadolu.

Той разкритикува позицията на Русия, която оказва подкрепа на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз, която Анкара счита за терористична организация, свързана със забранената в Турция Работническа партия на Кюрдистан.

«В Русия мислят, че ПДС се бори срещу Ислямска държава. Нd в действителност тя заедно с Кандил (регион в северен Ирак, контролиран от РПК) иска да вземе под контрол територията до Средиземно море. В Русия скоро ще разберат това», — добави Йълдъръм.

Турската артилерия през цялата минала седмица обстрелва бойците от кюрдската самоотбрана в авиобаза Минех в северна Сирия.

Премиерът на Турция Ахмет Давутоглу нарече това отговор в резултат на заплахата за границата от страна на частите на ПДС и изиска от кюрдите да изоставят позициите си северно от Алепо, на които лидерът на кюрдите Салих Муслим отговори с категоричен отказ.

От МВнР на Русия по-рано заявиха, че Москва е разтревожена от стрелбата по сирийска територия, която извършва Турция. Кремъл оцени това като неприкрита подкрепа на тероризма и нарушаване на резолюциите на Съвета за сигурност към ООН.

САЩ се опитват да парират недоволството на Турция, която е предизвикана от сериозната американска военна подкрепа към кюрдите. Турция си позволи да начертае «червена линия» за кюрдите, която им забранява навлизането в региона западно от река Ефрат. Вашингтон се опита да успокои Анкара с твърдението, че линията е пресечена от арабските части на сирийския «Демократичен съз», а не от кюрдите. Реджеп Ердоган не повярва на това и разтръби из световната преса, че са пореден път е позорен.

Според американския политолог Дейвид Голдмън, Турция може да се превърне в следващата «несъстояла» се държава в Близкия Изток. Всичко това е резултат от погрешната политика на ръководството на Турция по отношение на кюрдския народ, започвайки от Кемал Ататюрк и до наши днис. Западните военни аналитици и представители на спецслужбите считат, че в средносрочен план Турция  едва ли ще съхрани своите настоящи граници, при това механизмът на разпад ще бъде отпушен именно от кюрдския сепаратизъм.

Анкара все по-трудно успява да контролира районите в юго-източна Турция, където живее компактно кюрдско население. Те искат признаване на правата им и национална идентичност, както и статуса на автономия. Кюрдските автономистки движения вземат под контрол един след друг органите на местната власт в турски Кюрдистан. Пример за тях е кюрдската държава в северен Ирак, а също планираните стъпки по създаването на Рожава — името на автономията на кюрдите в северна Сирия.

Въпреки международните събития, особено важен в Турция е балансът на парламентарните сили вътре в самата Турция: в резултат на юнските избори миналата година Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, не получи абсолютно болшинство в меджлиса. Прокюрдската Народно-демократична партия получи около 13 % гласове и влезе в парламента. По-късно пред ноември Ердоган успя да възстанови контрола над парламента, но позициите му в страната са вече твърде слаби.

Вероятно предстоят сериозни трансформации в Турция.