Български Русский English

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.

В новинарските рубрики

В момента има 65 посетителя в сайта
Битката за неутралитета на Молдова
Вторник, 12 Юни 2012г. 12:00ч.
Битката за неутралитета на Молдова 4.7 out of 5 based on 3 votes.

Битката за неутралитета на Молдова
Стефан ВОДЕНИЧАРОВ*

Според някои независими анализатори, в Европейския парламент са обезпокоени и гледат с неодобрение към подновените напоследък опити на Букурещ да активизира взаимодействието между съседна Молдова (която по конституция е неутрална страна) и НАТО, като една от целите е да бъде улеснено евентуалното бъдещо сливане на двете държави. Става дума, преди всичко за лансираната от Румъния идея военни самолети на пакта да патрулират във въздушното пространство на Молдова с цел „да се гарантира суверенния контрол” на правителството в Кишинеу над него”. Пак със същата цел, румънският президент Траян Басеску възнамерява да достави на Молдова остаряла но скъпоструваща военна техника, на обща стойност 240 млн. долара, до края на 2014. Според експертите, макар че всички тези инициативи отговарят на интересите на сега управляващите в Букурещ и (донякъде) в Кишинеу, те не съвпадат с дългосрочните планове на НАТО и ЕС по отношение на конфликта в Приднестровието. Евентуални стъпки на Северноатлантическия алианс за съдействие на молдовското правителство да гарантира контрола си над въздушното пространство на страната, са в разрез с официално приетия (и фиксиран в конституцията) неутрален статут на Молдова и биха могли да втвърдят позициите на Москва и отцепилата се т.нар. Приднестровска република, или дори да провокират отказа им от участие в преговорите за разрешаване на приднестровския конфликт и окончателното закрепване на сегашното статукво.

Редица западноевропейски анализатори коментират тази румънска активност, като „поредната авантюра” на президента Басеску, който, предвид факта, че вторият му мандат изтича през 2014, се опитва да запази поста държавен глава за друг представител на своята Либерално-демократическа партия. Впрочем, иницитивата на Басеску устройва и управляващият в Молдова прорумънски Алианс за европейска интеграция (АЕИ), чиито мандат също изтича през 2014. Ясно е, че дотогава АЕИ няма да успее да постигне някакво по-сериозно подобряване на жизненото равнище в най-бедната европейска държава, затова отвличането на вниманието на обществото към други теми – например за „връщане на контрола над Приднестровието” или за обединението с Румъния, е сред малкото варианти да остане на власт и след 2014. В АЕИ смятат, че евентуалните опити на Москва да се противопостави на установяването на пълен контрол над въздушното пространство на Приднестровието, може да се използва в предизборната кампания, демонстрирайки пред избирателите актуалността на „заплахата от Изток”.

Както посочва в тази връзка молдовският експерт Владимир Букарски, „самият факт на военните приготовление на Молдова е много тревожен, тъй като в случая става дума за евентуалното и обединяване с Румъния, която е член на НАТО. А, както е известно, уставът на пакта гарантира, че в случай на въоръжен конфликт с участието на някоя страна-членка, останалите са длъжни да я подкрепят. Тоест, създава се впечатление, че Кишинеу и Букурещ съзнателно създават условия за „размразяване” на 20-годишния приднестровски конфликт”. Други експерти пък акцентират върху това, че уставът на НАТО изключва присъединяването към пакта на държава с нерешени вътрешни конфликти, каквато е Молдова.

Междувременно, от Министерството на отбраната в Кишинеу потвърждават намерението си да укрепят възможностите на националната армия, като освен очакваното закупуване на бойни хеликоптери и самолети се споменават и наземни средства за противовъздушна отбрана. В тази връзка си струва да напомним, че през февруари 2012 молдовският парламент прие закон за защита на въздушното пространство, предвиждащ прихващането и унищожаването на всички самолети, които нямат официално разрешение да летят във въздушното пространство на Молдова, включително и в това на Приднестровието. По този повод, бившият президент, а днес опозиционен лидер Владимир Воронин подчерта, че „Молдова няма с кого да воюва! По Конституция, ние сме неутрална държава, и няма никакъв смисъл да въоръжаване армията си с подобна техника”.

Приетият закон и особено коментарите във връзка с него на военния министър Виталие Маринуца, очевидно са в разрез със Споразумението за принципите на мирното урегулиране на въоръжения конфликт в Приднестровския регион на Република Молдова, подписано от президентите Борис Елцин и Мирча Снегур през юли 1992 в Москва. На практика, Кишинеу възнамерява да установи въздушна блокада на Приднестровието, а имайки предвид факта, че става дума за анклав, разположен между Молдова и Украйна, единственият сигурен начин за снабдяването на руските части там е именно по въздуха.

Доскоро практическата реализация на тези намерения беше доста трудна, тъй като, както признава и министър Маринуца, в момента молдовските военновъздушни сили не разполагат с боеспособни изтребители. Въпреки че след разпадането на Съветския съюз, Кишинеу се сдоби с доста внушителен военен арсенал, включително десетки бойни самолети, през изминалите оттогава двайсет години не му остана почти нищо от тях. Причината е проста – още от 90-те години насам, един от начините за попълване на молдовския бюджет стана продажбата на „остатъците от съветското въоръжение”, като в един момент Молдова се беше превърнала в голям търговец на оръжие, включително и на бойни самолети. В резултат, днес страната разполата само със шест изтребители Миг-29, които не са в състояние да летят (за ремонта им са необходими 30 млн. долара).

Сега обаче, управляващите в Кишинеу декларират намерението си да се сдобият с (макар и остаряла) техника на НАТО и то с решаващата помощ на румънския президент Траян Басеску. Според тях, до 1 януари 2015 трябва бъдат доставени осем изтребители (както и хеликоптери) от държавите от НАТО, което ще струва на Молдова 240 млн. долара. В тази връзка, възниква въпросът, за какво точно ще бъдат използвани хеликоптерите? Според ръководителя на молдовската неправителствена организация „Равноправие” Валери Клименко, „Целта е молдовската армия да постигне решаващо превъзходство над въоръжените сили на Приднестровиието. С помощта на самолетите се разчита да бъде установен контрол над въздушното пространства на отцепилата се област. Хеликоптерите пък могат да се използват за евентуален десант в най-тясната (с ширина около 40 км) ивица в Приднестровието – край град Дубосари, като по този начин непризнатата република ще бъде разчленена на две, особено ако там бъдат разположени наблюдатели на ЕС, които в момента са ангажирани с мониторинга на молдовско-украинската граница”.

Още по-важен въпрос, е откъде най-бедната държава в Европа, която, според независимия депутат от местния парламент Игор Додон „е принудена да затваря училища, заради недостигащите и 100 хиляди леи (по-малко от 10 хиляди долара), ще намери няколко стотин милиона за оръжие втора ръка?”.

Очевидно в Кишинеу разчитат на външни спонсори, а като най-вероятен се очертава Букурещ. Не може да се изключва също, че срещу румънската подкрепа за тази сделка, Молдова ще траябва да поеме определени задължения – например да се откаже от неутралитета си, или да даде тласък на процеса на обединение с Румъния.

Във връзка с последното предположение си струва да припомним, че последното „постижение” на румънския президент Траян Басеску стана фактическото предоставяне на квоти за молдовските депутатит в парламента на Румъния. Освен това, Кишинеу и Букурещ подготвят съвместни заседания на двете правителства, както и откриването на филиали на румънските политически партии в молдовската столица. С което, на практика, се стартира механизмът на „сливането и поглъщането”.

Доколко подобен сценарий отговаря на настроенията сред гражданите на Молдова показват резултатите от традиционното годишно проучване „Барометър на общественото мнение” на Института за публична политика в Кишинеу от ноември 2011. То показва, че 60,5% от молдовците смятат за основен стратегически партньор на страната си Русия, следвана от ЕС (23,2%). Едва 4% са посочили за такъв партньор Румъния, 2,2% - САЩ, а 1,3% - Украйна. В същото време, 61,6% от анкетираните подкрепят запазването на неутралния статут на Молдова, докато едва 14,2% подкрепят присъединяването и към НАТО, а 22,5% нямат позиция по въпроса.

Най-сензационен обаче се оказва отговорът на въпроса за отношението към евентуалното присъединяване на Молдова към ЕС или към Евразийския съюз. 45,6% са предпочели членството във втория, докато само 33,8% са се обявили в подкрепа на евроинтеграцията на страната.

На фона на всичко казано дотук, редица местни и западноевропейски експерти посочват, че стремежът на сега управляващите в Кишинеу да прокарат в Парламента проекта си за нова конституция на Молдова, в която може и да не присъства клаузата за нейния неутрален статут, не отговаря на националните интереси на страната. Според тях, именно запазването на неутралния статут дава шанс на тази страна да реши в перспектива проблема за своята териториална цялост. В тази връзка се посочва примерът на такива европейска държави, като Швейцария, Австрия, Швеция или Финландия, постигнали своя просперитет, до голяма степен, и благодарение на твърдо следваната от тях политика на неутралитет.

Допълните разходи за закупуването на оръжие и военна техника могат само да влошат и без това тежката икономическа ситуация в Молдова. Затова управляващите в Кишинеу би следвало да концентрират усилията си за решаването на социално-икономическите проблеми на страната, тъй като от това зависи и интеграцията и в ЕС. В същото време обаче трябва да е ясно, че в обозрима перспектива обединена Европа няма да може да предложи на Молдова не само пълноценно членство, но дори и статут на кандидат и то тъкмо защото страната не разполага с достатъчно икономически ресурси за да отговори на изискванията за членство в ЕС, а пък Съюзът, който в момента се сблъсква с изключително сериозни вътрешни проблеми, няма никакво намерение да поеме бремето по издръжката на една толкова проблемна държава, като Молдова.

* Група за превенция и преодоляване на конфликтите и ограничаване на въоръженията

Кэжуал любим за свое удобство и практичность

Для того, чтобы правильно сформировать образ, можно соблюдать несколько правил. Первое, что актуально для стиля кэжуал – джинсы. Они удобнее брюк, к тому же черные м [ ... ]


Как утеплить обувь

Замерзшие ноги — главная причина насморка и простуды в холодное время года. Есть разные способы утеплить ботинки: одни советуют класть меховую стельку, другие —  [ ... ]


 

Реклама