Министрите на финансите от еврозоната постигнаха снощи, след 12-часови преговори, споразумение по механизма за ликвидиране на проблемни банки - втория стълб от бъдещия банков съюз. Системата за гарантиране на влоговете е първият от трите стълба, третият е единният банков надзор.

Как ще работи банковият съюз

"Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме и всички екстри от това, че сме вътре, а когато част от екстрите остават само за страните от еврозоната, няма голям смисъл. Във всички случаи за нас е интересен опитът, все някога ще бъдем вътре, така че следим с особено внимание", коментира Орешарски, цитиран от БНР.

Лидерът на БСП Сергей Станишев също смята, че няма смисъл да бързаме към банковия съюз.

Аргументът му е, че финансовата и банковата система в България са едни от най-стабилните.

"В целия ЕС ние отговаряме на по-високи критерии, отколкото повечето национални регулации. Това се дължи на негативния опит, който ние имахме през 1996 година. Затова всъщност в България така и не настъпи финансова криза, в този смисъл, в който я изпитаха повечето други страни в Европа", добави Станишев.

Двамата са в белгийската столица за срещата на ПЕС. Премиерът ще участва и в Европейския съвет.

Правилата на банковия съюз ще бъдат задължителни за 17-те страни от еврозоната, а останалите 11 държави от ЕС, използващи собствена валута, при желание ще могат да се присъединят към него.

Проектът трябва да позволи да се решава съдбата на изпаднали в затруднение банки от еврозоната, избягвайки доколкото е възможно да се прибягва до парите на данъкоплатците.

Предвижда се създаване на "ликвидационен съвет", съставен от представители на страните членки, който ще решава дали дадена банка да бъде рекапитализирана или ликвидирана.

Всичките банки - 6000 - в еврозоната ще бъдат обект на надзор от ноември 2014 година от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Споразумение обаче предвижда ЕЦБ да съсредоточи вниманието си към около 130 много големи банки.