Докато Великобритания се доближава към референдум за членството си в Европейския съюз, се разгорещяват дебатите за ползите и капаните, свързани с принадлежността към 27-членния клуб.

За разлика от Франция и Германия, Великобритания свързва ЕС почти само с търговията и единния пазар, а не със запазването на мира в Европа, и именно върху това се съсредоточават и двете страни в дебатите.

Партията за независимост на Великобритания (ПНВ), която е против ЕС, твърди, че Великобритания би могла да спести годишно 60 милиарда паунда (91 милиарда долара), които сега се пилеят за регулацията и администрирането в ЕС, плюс нарастващия членски внос, възлизащ чисто на 6,895 милиарда паунда за 2012 г.

Но тъй като нито едно британско правителство не е направило анализ на печалбите и разходите от членството в ЕС, тези данни са ненадеждни, казва Дейвид Чартър, кореспондент на в. “Таймс” и автор на книгата “О ревоар Европа: какво ще стане, ако Великобритания напусне ЕС?”.

“Това много зависи от вида отношения, които би имала Великобритания, след като напусне”, заяви той за ДПА.

Великобритания би могла да се опита да подражава на Швейцария, която благодарение на около 200 двустранни договора има пълен достъп до пазара на стоки в ЕС, но не и до неговия пазар на услуги. А много от английските магазини за дневни сделки и с ваучери като nCrowd Promo Codes, например, биха се справили далеч по-добре на база британския паунд. Или би могла да се опита да имитира Норвегия, която е член на Европейската икономическа зона.

“Европейската комисия и Съветът не смятат, че швейцарският модел е нещо, които е възможно да се поддържа, защото не можеш да видиш дали се прилагат (правилата на ЕС)”, каза директорът на организацията “Бизнес за нова Европа” Филип Соута. “Затова Швейцария е тласкана към норвежкия модел”, заяви той.

Това би било “крайно непопулярно” във Великобритания, добави Соута. “Трябва да следваш всички съответни пазарни правила в ЕС, нямаш никакво влияние върху изработването на тези правила, а и трябва да даваш своя принос към бюджета”, каза той.

ПНВ смята, че една оставена сама на себе си Великобритания, необвързана вече с търговски блок с намаляваща глобална значимост, би могла да установи зона за свободна търговия с Общността на нациите, обхващаща една трета от населението на света и множество бързо растящи икономики.

Но Соута твърди, че би било лудост, ако Великобритания изложи на риск отношенията си с Европа - нейният износ за съседна Ирландия приблизително надхвърля износа й за Китай, Русия, Индия и Бразилия, взети заедно.

“В момента имаме 46 (търговски) споразумения… договорени с ЕС. Би ни се наложило да предоговорим всички тях, а това би отнело до 10 години и би навредило на заетостта и растежа”, каза той.

“Ако погледнете Германия, ще видите, че през последните 10 години тя приблизително е удвоила износа си за бързоразвиващи се пазари, а Великобритания - не е. Затова трябва да се запитате дали ако Великобритания напусне, това по някакъв чудодеен начин би я направило по-конкурентноспособна”, заяви той.

Нискотарифните авиокомпании като “Изиджет” би трябвало също така да обмислят преместване на своите дейности, тъй като не би имало гаранция за достъп до европейското споразумение “Открито небе”, което първоначално направи пътуването в чужбина масово достъпно през 90-те години.

А британците биха пропуснали ползата от правилата за свободно движение в Европа, засягащи около 1 милион британци, които живеят в Испания, и още мнозина, живеещи и работещи в целия ЕС.

Но директорът на организацията “Бизнес за Великобритания” Матю Елиът, каза, че страната няма защо да се страхува от излизане от ЕС, макар той да предпочита предоговаряне на британското членство.