Делата за подкуп се провалят, защото държавната администрация трудно разпознава корупционните рискове сред служителите си и контролните й органи са слабо активни. Сигналите за корупция масово се подават от граждани, но те го правят често постфактум - след като парите са дадени, и това пречи за доказването на престъпленията. В масовия случай свидетелите променят първоначалните си показания. 
Това са основните проблеми, установени от проучване на неправителствената организация "Програма за развитие на съдебната система" въз основа на приключените дела за корупция в апелативните прокуратури. Прегледани са разследванията за корупция, приключени през 2012-2013 г., които не са стигнали до съда. Целта е била да се изследва на какво се дължи провалът им.

Резултатите бяха представени на конференция по повод завършването на съвместен проект с държавното обвинение "Гражданско наблюдение върху ефективността на прокуратурата да разследва корупционни престъпления", реализиращ се с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Анализаторите са проучили 134 дела и преписки за корупция. Най-много сигнали са получени от граждани. Те се жалват предимно на главния прокурор или касационната прокуратура, което показва недоверието в полицията и районните прокурори, обясниха авторите на проучването. Положително, според тях, е, че активно се работи дори по анонимните сигнали.

Сред проблемите в разследването на подкупите е, че често авторите на сигналите не са лично засегнати, а подават информация за свои познати, за която са чули или предполагат. Има и случаи, когато прокуратурата се сезира за корупция без никакви доказателства. Масово подателите на сигнали не разбират, че прокурорът е длъжен да провери всички факти, а не директно да обвинява обекта на сигнала.  

Проучването е установило и редица слабости на прокуратурите - лошо взаимодействие помежду им, липса на подробни мотиви, липса на практика при недоказаност на подкупа разследването да се води за друго престъпление, неуведомяване на пострадалите, липса на служебен контрол върху крайните актове на прокурорите, противоречива практика при маловажните случаи на подкуп.

София / България