Изследването проследява навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. Нашата страна е постигнала напредък в подобряването на своята инфраструктура за широколентов интернет, както и в предоставянето на свободно достъпни данни. Слабите резултати по уменията в областта на цифровите технологии и на цифровизацията на икономическите и обществените услуги са пречка за по-нататъшното развитие на цифровата икономика и общество у нас, заключава комисията.

От петте наблюдавани показателя, България е с най-слаби резултати в броя на хората с умения в областта на цифровизацията. Отчита се, че все повече българи сключват абонаменти за мобилен широколентов интернет и делът на абонаментите за високоскоростен широколентов достъп продължава да расте. Цената на фиксираните широколентови връзки у нас остава сравнително висока. Разполагаемият спектър за електронни съобщителни услуги е един от най-малките в ЕС.

Над половината (58 на сто) от българите са свързани онлайн, но две трети нямат основни цифрови умения и броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката, не се е увеличил, въпреки растящото търсене на трудовия пазар за такива експерти. Проучването показва, че българите използват много интернет за видео разговори и за участие в социални мрежи, но извършват много по-малко онлайн дейности, в сравнение с останалите в ЕС.

В България все още не е преодоляно изоставането в цифровизацията на стопанската дейност. В областта на електронната търговия малките и средните предприятия у нас рядко продават онлайн и техният оборот от електронни продажби е най-ниският в ЕС.

Отбелязва се, че нашата страна е постигнала напредък в предоставянето на обществени онлайн услуги, с което се е превърнала в една от определящите новите тенденции страни в ЕС. Въпреки това гражданите не използват услуги за електронно управление, колкото другите в ЕС.