В резултат някои източноевропейски икономики регистрираха растеж, невиждан от финансовата криза през 2008 година.

Румъния е на първо място сред петте бивши комунистически страни, публикували в петък предварителни данни за икономическия си растеж. Нейната икономика е нараснала скокообразно с 6 процента на годишна основа спрямо 4,3% през предходното тримесечие. Икономическият растеж на България, Унгария, Словакия и Полша, най-голямата икономика в Източна Европа, също се е ускорил в сравнение с първото тримесечие на годината.

Еврозоната, за която отива по-голямата част от износа от региона, е регистрирала икономически растеж на годишна основа от 1,6 %, колкото и през предходното тримесечие.

Тези данни показват, че източноевропейските страни, само една от които е въвела еврото, се оказват устойчиви в условията на вяло икономическо възстановяване на еврозоната и намаляване на средствата от еврофондовете. Техния съвкупен брутен вътрешен продукт ще се увеличи с 3,5 % тази година, изпреварвайки растежа на световната икономика, според Международния валутен фонд.

"Растежът в региона отново бе движен от вътрешното търсене, което е подкрепяно от намаляващата безработица и повишаващите се заплати", заяви Ян Стечкерова, икономист в Komercni Banka AS в Прага, Чехия. "Инвестициите остават слабото място в региона, тъй като усвояването на европейски фондове от новия бюджет се отличава с бавен старт."

Икономическият растеж отслабваше по-рано тази година, емитираните от правителствата в региона еврооблигации се представяха по-лошо от тези на други развиващи се страни, давайки доходност от 8,6 % тази година, спрямо 14 % за държавите от индекса на Блумбърг за нововъзникващите пазарни икономики. Полската злота и румънската лея бяха две от трите валути на страни с нововъзникваща пазарна икономика с най-голямо обезценяване през второто тримесечие на годината според данни на агенцията.

Данните за второто тримесечие обаче надминаха прогнозите на икономистите за Румъния, Словакия и Унгария. Изненадващият подем отслабва безпокойствата за тазгодишните перспективи след сериозното забавяне през предходния период, след като финансовата помощ от 28-членния Европейски съюз намаля чувствително.

Икономическият растеж на Румъния е на най-високото си равнище от 2008 година, тъй като понижаването на данъци и повишаването на трудовите възнаграждения увеличиха потребителското потребление в изборна година. Европейската комисия прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще е втори по растеж в ЕС през 2016 г. след този на Ирландия, но в същото време предупреди, че разхлабването на фискалната политика може да изложи на опасност бюджетните цели за идната година.

Словакия, Унгария

Възможно е засилването на словашката икономика до растеж от 3,7 % през второто тримесечие да изстреля годишния ръст до 3,4 %, прогнозира министерството на финансите.

Ускоряването на икономическия растеж на Унгария, който почти се утрои до 2,6 %, показва, че икономиката на страната е в състояние да нараства, въпреки че притокът на европейски фондове намаля, каза икономическият министър Михай Варга пред репортери след публикуването на данните. Целевото равнище на правителството за тази година от 2,5 % ще бъде постигнато, изрази увереност той. При условие че икономическият растеж доближава очакванията на унгарската централна банка, понижаването на лихвените проценти изглежда по-малко вероятно, заяви Уилям Джаксън, анализатор от Capital Economics в Лондон.

Полша изостава

Полша е била на опашката в региона през последното тримесечие. Нейният икономически растеж от 3,1 % е под прогнозните 3,3 % и представлява леко подобрение за най-слабия резултат от първото тримесечие, когато БВП на страната се увеличи с 3 %. В подкрепа за полската икономика дойдоха 4 милиарда злоти (1,1 милиарда долара) под формата на нови детски надбавки, които стимулираха вътрешното търсене и помогнаха на промишленото производство и продажбите на дребно.

Забавянето на инвестициите остана ключова спирачка за икономическия растеж на Полша след забавянията във финансирането от европейските фондове и нарасналата несигурност, след като британците гласуваха за излизане на страната им от ЕС.

"Перспективите пред полската икономика не са лоши: динамиката на растежа би трябвало да се ускори леко, тъй като парите, влели се в резултат на плана на правителството за детските надбавки, наистина ще подкрепят икономиката", заяви Моника Куртек, главен икономист в Bank Pocztowy във Варшава. "Компаниите обаче ще функционират в една среда на голяма несигурност, идваща от чужбина."

С известни съкращения. Превод: БТА