Взаимните фондове представляват колективни инвестиционни схеми. Идеята е инвеститори със сходен рисков профил да могат да инвестират в един стандартизиран фонд с ясен инвестиционен фокус, правила, такси и комисиони.

Към края на 2013 г. общите активи на взаимните фондове в България, съгласно данните на Българската асоциация на управляващите дружества (www.baud.bg), надхвърля 700 млн. лв. Това се смята за сравнително ниска сума на фона на изчисленията за общото финансово богатство на населението, което за предходната година се равнява на близо 52 млрд. лв.

Основните причини за все още ниската стойност на активите на взаимните фондове могат да се търсят по две направления:

• Все още ниска разпознаваемост на продукта сред населението
• Продължаващата икономическа криза и по-конкретно слабото представяне на българския капиталов пазар след достигането на пика му през есента на 2007 г.

Най-общо взаимните фондове могат да бъдат разделени на няколко основни категории в зависимост от съотношението риск-доходност:

• Рискови, инвестиращи в акции
• Смесени - инвестиращи в различна комбинация от акции и облигации
• Облигационни - инвестиращи в облигации
• Парични фондове - най-ниско рискови, инвестиращи в инструменти на паричен пазар.

Основните предимства на взаимните фондове са:

• Лесен начин за осъществяване на инвестиция;
• Ликвидност - взаимните фондове предоставят лесен и бърз начин за осъществяван, а също и излизане от инвестицията;
• Съпоставимост - по всяко време резултати на фонда могат да бъдат сравнени с резултатите на други подобни фонда, което създава добри възможности за по-обширно следене на състоянието на инвестицията;
• Диверсификация - самите взаимни фондове представляват диверсифицирани портфейли;
• Професионално управление.

Взаимните фондове предоставят най-лесна възможност за търсене на доходност при различна степен на риск. Въпреки това решението за избиране на тип фонд не е, а и не бива да бъде лесен и бърз процес. Изборът трябва да бъде опосредстван от няколко конкретни стъпки. Те могат да бъдат дефинирани като базисни и стратегически.

Базисните стъпки включват осъществяване на задълбочен анализ както на фонда, така и на дружеството, което го управлява. По-конкретно това включва:

Запознаване с инвестиционната стратегия на фонда и как тя е била изпълнявана през годините

Анализ на историческите резултати и как те са кореспондирали с резултатите на различните еталони за сравнение. Така например общоприет еталон за сравнение на взаимните фондове, инвестиращи на българския фондов пазар е индекса SOFIX. Повече информация за този индекс може да бъде намерена на страницата на Българска фондова борса - София.

Запознаване с таксите и комисионите, както и процедурите по емитиране и обратно изкупуване. Тук от значение е показателя на общите разходи на фонда като процент от нетните активи. Данните могат да бъдат взети т.нар. Документ с ключова информация за инвеститорите.

Запознаване с дейността на управляващото дружество и по-конкретно с портфолио мениджъра на дружеството, което е лицето, имащо пряко влияние върху дейността на фонда. По-конкретно тук се включва проверка на това дали портфолио мениджъра има добра история. Честата смята на портфолио мениджър не е добра атестация за даден фонд.

Към стратегическите стъпки могат да бъдат посочени:

• избор на инвестиционна стратегия - по-конкретно това включва взимане на решение дали е най-подходящо да се инвестира в рисков фонд, да се търси по-балансиран или по-консервативен вариант. Ако решението е да се търси рисков фонд и съответно най-висока възвращаемост, конкретните решения трябва да бъдат свързани с това дали да се избере един фонд или няколко фонда. Отделно решението може да бъде допълнено и с търсене на специфична инвестиционна стратегия от сорта дали да бъде инвестирано във фонд, който притежава акции от български дружества, дали това да бъде международен фонд или пък това да бъде фонд, инвестиращ в определен икономически сектор, например енергетиката.
• Избор препоръчителен хоризонт на държане на инвестицията. Традиционно инвестирането във взаимни фондове представлява дългосрочно начинания. Въпреки това обаче инвестицията не може да бъде определяна като пасивно инвестиране, напротив, инвеститорите имат възможност ежедневно да следят състоянието на своята инвестиция. Ако инвестицията не се представя по начина, по който се очаква, инвеститорът може да излезе незабавно от нея, без да бъде задължително обвързан с по-дълъг срок на държане.
• начин на инвестиране - това представлява избор на конкретна стратегия за осъществяване на инвестицията. Това може да стане еднократно, но може да бъде и под формата на по-малки инвестиции, разпръснати през определен период от време. Идеята на втория вариант е да се минимизира в известна степен риска от това първоначалната инвестиция да бъде направена в период, в който условията за инвестиране са били крайно неподходящи.