Аз не съм склонен да вярвам, че е постигнато някакво стратегическо отношение на разделяне на зоните на влияние между САЩ и Русия, защото там се намеси един фактор, който беше отписан от играта и той се нарича Турция. А Турция се върна. И то се върна, защото САЩ бяха легнали но дъното, образно казано.

Ердоган преди около два месеца не трябваше да е жив. Обаче той има лошото качество да оживява.

Така доц. Иво Христов в разговор с Александър Симов в Поглед тв коментира геополитическата ситуация и нарушеното примирие в Сирия:

Турция се оказа третият играч, като този път тя играе координирано с Русия. В това няма никаква теория на конспирацията.

Така че очевидно става въпрос за разпределяне на териториите на влияние.

Кошмарът на Турция е кюрдския регион, създаването на кюрдска държава. Турция минимизира максимално своите искания в Сирия. И това е нормално, тя понесе много тежки удари поради глупавата политика на Ердоган и неговия премиер, а преди това и външен министър. основното искане на Турция е тя да си осигури този санитарен коридор, по който да не бъде допуснато навлизането на кюрдски сили в Диарбекир и в Югоизточна Анадола.

А от друга страна това създаде стратегическо спокойствие на Башар Асад в северната част на Сирия.
На трето място, турската пасивност означаваше падането на Алепо. Падането на Алепо означаваше, че Башар ал Асад е завладял всички имащи значение региони на Сирия.

Това означава, че сирийската операция приключва не така, както я бяха замислили преди малко повече от десет години „приятелите” на Сирия. Основната цел на сирийската операция беше да бъде прокаран един голям газопровод от Катар по посока на Средиземно море, да бъде елиминиран Иран, да бъде елиминирана Русия от региона, Турция да бъде превърната в газовото кранче, чрез което пък трябваше де бъде елиминиран „Газпром” от европейския пазар и по този начин да бъде решена каскада от геополитически, пък и икономически задачи.

САЩ смятаха, че Русия ще влезе в украинското блато и че ще се удави там. В украинския случай обаче те мислиха, че руснаците ще действат първосигнално, но, както казват много анализатори, Русия упорито отказва да се яви на война в Донбас, тоест да бъде официално облечена в униформата на агресор и г-н Плевнелиев да се успокои най-сетне.

От друга страна, се очакваше, че когато Русия влезе в „сирийското блато”, тя да бъде удавена там, да бъде окончателно изхвърлена въобще от региона на Близкия изток, каскада от задачи (затова и беше създадено чудовището „Ислямска държава”), и след това Русия да бъде подпалена по периметъра Кавказ – Централна Азия. Тоест Украйна от едната страна, Кавказ и Централна Азия от другата, и след това чрез системата от санкции да бъде генерирано огромно недоволство в страната, съчетано с външен военен натиск, режимът на Путин да падне и Русия отново да стане това, което беше през 90-те години – суровинен придатък на Запада.

Това очевидно не се случи.

В Сирия Русия демонстрира готовността си да води война с нови оръжия. Това беше демонстрация на сила.
Второ, тя не слезе на терена долу, колкото и да е странно. Русия си запази правото да действа с удари отвън, отгоре. А пък това доведе до много широка мотивация на сирийската армия долу на терена, която да воюва срещу така наречената сирийска опозиция, която, ясно е, че става въпрос за главорези, които са организирани и финансирани от „приятелите на Сирия”.

И на трето място, Русия показа, че може да използва максимална концентрация, максимална мощ за точкови удари, които да обръщат ситуацията, без да се влиза на терена.

И по този начин Русия постигна с относително малки разходи и човешки ресурси максимален военен и геополитически резултат: беше запазен режимът на Асад, бяха създадени предпоставки за стратегическо партньорство с Иран, беше изхвърлена Турция от близкоизточния пъзел, бяха запазени руските позиции в Ливан, беше запазена възможността на Русия да експлоатира огромното количество нефт и газ в бъдеще, дадена беше възможност да бъде създаден един стратегически триъгълник.

В момента Русия контролира ситуацията в региона. Трудно, но я контролира.

Европа не е била фактор в Сирия, че да изчезне.

Какъв фактор е Франция и Европа въобще в Близкия Изток. Няма такова нещо като Европа. Уморих се да казвам – няма такова нещо като Европа. Тя няма собствена субектност, няма собствен интерес, няма собствена идентификация, няма собствени различия от тези на хегемона. Европа е протекторат, нищо повече.