Нако МИНЧЕВ

Както е известно, в началото на февруари 2015 редица военни съветници и действащи генерали, включително командващия силите на НАТО генерал Филип Брийдлъв, препоръчаха на президента на САЩ Барак Обама да започне да доставя оръжие за Украйна. В същото време три от водещите експертни институти в САЩ и осем бивши високопоставени представители на държавната администрация публикуваха доклад, в който призоваха до 2017 на Киев да бъдe доставено въоръжение за 3 милиарда долара.

От друга страна обаче, германският канцлер Меркел обяви, че страната и не планира да доставя оръжие за Украйна, същото се отнася и за Финландия, Унгария и Дания. Както посочва в тази връзка, германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, ако САЩ започнат да осъществяват оръжейни доставки за Украйна, това „може да стане предлог за открита руска намеса в конфликта“. Впрочем, дори най-близкият американски съюзник Великобритания не изглежда склонна да подкрепи плановете за доставка на оръжие за Киев. Според бившия британски министър на външните работи Уйлям Хейг, страната му не възнамерява да оказва на Украйна „летална военна помощ“. Военният министър на Полша (друг много близък съюзник на Вашингтон) Томаш Шимоняк също заяви в началото на февруари 2015, че страната му няма да доставя смъртоносни оръжия на правителството в Киев.

На фона на отказа на най-близките си съюзници да започнат да снабдяват Украйна с оръжие, както и предвид сериозната съпротива срещу подобно решение в самите САЩ, Вашингтон сондира възможността да използва т.нар. „сиви“ схеми за доставката на съвременни американски противотанкови и противовъздушни системи на режима в Киев чрез частни оръжейни компании от страните членки на НАТО, включително и български. Тъй като не са склонни да влязат в директен конфликт с Москва, Съединените щати възнамеряват да използва верига от специално регистрирани за целта фирми за да прикрият „американската следа“ в тази операция. В резултат от това, в крайни звена от въпросната верига се превръщат именно компаниите от Източна Европа, които рискуват върху тях да се стовари и отговорността при евентуален международен скандал.

Впрочем, България вече нееднократно беше забърквана в подобни схеми. Така, през 2008 като посредник от българска страна за доставката на военна техника за Грузия беше използвана компанията Плексус кънсалтънтс лимитид. Тогава Москва предпочете да не търси обяснение от българското правителство за да не се пречи на реализацията на съвместните енергийни проекти. Сега обаче, след като тези проекти бяха провалени, включително и по вина на София, това едва ще се случи.

Междувременно, в края на миналата 2014 стана ясно, че украинските въоръжени сили са купили два безпилотни авиационни комплекси  KS-1 за 714 хиляди долара. Използваната за целта схема е показателна: САЩ не са ги продали директно на Украйна, а са използвали като посредник българската компания Булкомерс КС ЕООД. Това беше потвърдено пред агенция БЛИЦ от управителя и Калоян Станиславов (1).

Пак тогава руският сайт LiveNews изнесе информация, че българската компания е направила предложение на украинското Министерство на отбраната да му продаде пушки М107А1 и 82A1 на обща стойност 7,5 млн. долара. В проектодоговора се съдържа условието Украйна да не препродава без знанието на САЩ купеното оръжие или да го използва извън пределите на страната (2).

Ето защо е важно да се знае, дали правителството на Бойко Борисов има информация за евентуално българско участие в такъв тип схеми. И, ако е така, как би обяснило това на Кремъл, особено предвид надеждите на родните управляващи, че могат да бъдат договорени по-ниски цени за внасяния в България руски природен газ. Ако пък българските власти нямат такава информация, това може да постави под въпрос ефективността на специалните ни служби.