По думите му - това, което се случва в Кипър, е вследствие на голяма банкова схема, която имат. Загубите на банките им са вследствие на държавен дълг. Общият пакет, който е нужен на Кипър, е 17 милиарда евро. При такова финансиране, дългът им би бил над 160 процента от БВП. По тази причина се търси вариант, при който пакетът от финансиране да е по-малък, обясни Христов.

Според него Еврогрупата трябва да намери ново решение. Това, което става в Кипър, създава много напрежение в рамките на Еврозоната, но няма директно влияние върху българските ценни книжа. Това не е случайно. България има много по-добра фискална позиция от Кипър. Ефектът е косвен, обясни Калин Христов.

Не ни е безразлично по какъв начин нашите съграждани в Кипър ще преминат през ситуацията, каза пък премиерът Марин Райков. Той добави че България е притеснена за нашите съграждани в Кипър. Техният брой е няколко десетки хиляди души. Не ни е безразлично по какъв начин ще бъдат подложени на това изпитание. Поради тази причина допълнително следим внимателно и близко ситуацията в тази страна, добави Райков.

Голяма част от приходите в България идват от така наречените емигранти. Около 50 хил. нашенци са намерили препитание в Кипър и вкарват милиони левове в икономиката ни. Освен това стотици български фирми са регистрирани в островната държава.

Късно вчера кипърският парламент се обяви против плана на Еврогрупата за облагане на банковите депозити. Планът за въвеждане на данък върху депозитите бе условие за отпускането на пакет от спасителни кредити за Кипър. Той предвиждаше "всички кредитни учреждения в републиката ще вземат данък по депозитите: от 1 евро до 20 000 евро – в размер на 0,00%; за суми между 20 000 и 100 000 евро – в размер на 6,75%; а за над 100 000 – в размер на 9,90%". В замяна всеки спестител може да получи акции или облигации на банките при условия,  определени от министъра на финансите.
Междувременно банките в Кипър не работят от няколко дни.

Снимки: Кипър без банки