„Планът за обединена Европа страда от сериозни недостатъци, някои от които го съпровождат от самото начало, когато акцентът пада по-скоро върху икономическите и финансовите дела, а не върху държавите и политиката.

В края на 40-те години е налице искрено желание, особено сред младежите на някои западноевропейски държави, за нещо като политически съюз.

(Първото знаме на движението за обединена Европа представлява зелена буква „Е” на бял фон. Последното, все още съществуващо знаме на Европейския съюз е не особено вдъхновяваща адаптация на американското, без райетата)” – Джон Лукач в „Кратка история на ” (изд. „Обсидиан”).

Досещате се, историкът е американец. Но и същностният, и символният кусур няма как да се отхвърлят с лека ръка.

Безкрайно любопитна история. Най-малкото, защото Лукач се опитва да постави въпроса за мисленето на ХХ век през изкуството на импресионистите. Понеже: „Най-решаващите проблеми, особено през епохата на демокрация, са свързани не с материални условия, а със съзнанието; с това какво и как мислят хората”.

Как да не се съгласиш?… България присъства в категорията „и др.”, най-споменаваното име е Хитлер.

Лукач е от историците, за които ролята на личността в историята е комай най-важното. Той даже на моменти жертва в нейно име други фактори, примерно съсловни интереси.

Героизирането на американските президенти заслужава преглъщане с разбиране, но фигурата на Хитлер позасенчва обяснението на събитията. Стига се и до неубедителни словесни фигури: „Сталин е посредствен държавник, но не е революционер” и след 9 реда: „Сталин, реалистичният държавник, осъзнава това”…

Хитлеристките символи, изтъква Лукач, са забранени в почти всички държави, комунистическите – не толкова. То означавало, че комунизмът е погребан в миналото. Което не се връзва с каубойския му хъс в попържането на същия комунизъм.

Но „Историята” му е четивна и заради тази палавост. Мъдрата история на ХХ век ще се напише когато преживелите го ще са история.

От Книжен Ъгъл