За много германски фирми доброто е съвсем близо - ако под добро разбираме по-висока печалба заради по-ниски данъци. Доброто е току под носа им: откриват го в Ирландия или дори още по-близо - в съседна Холандия. Защото т.нар. данъчни оазиси съществуват не само през морета и океани, а и вътре в Европейския съюз.

Председателят на синдиката на германските данъкоплатци Томас Айгенталер познава добре проблема: "Ирландия и Холандия водят национална данъчна политика, която вреди на съседните държави", казва той. Даже още по-зле - обикновено тези страни са само транзитна територия към истинските данъчни оазиси, например нидерландските Антилски острови, уверява експертът пред Дойче Веле.

Холандия облага доходите от лицензионни договори със ставка от 5 процента. За сравнение: върху всички останали печалби се начисляват 25 проента данъци. Така германските компании печелят двойно: в Холандия те плащат значително по-малко данъци за доходи от патенти и лицензи, отколкото в Германия. А от друга страна, в Германия те си приспадат от дължимите данъци направените разходи за подържането на свои филиали в чужбина. "От този данъчен трик обаче могат да се възползват обаче не обикновените данъкоплатци, а само големите компании с дейност в чужбина", казва Томас Айгенталер.

Подобни модели за оптимизиране на данъчните разходи не са непременно незаконни, макар да изглеждат доста съмнителни, казва манхаймският икономист Шпенгел. С това е съгласен и Айгенталер от данъчния синдикат, който добавя още един щрих към темата: "Както е известно, в данъчното право не съществува категорията морал".

По този начин от данъци може да се пести съвсем не само в Холандия. Швейцария е била и си остава предпочитаното от германските компании данъчно пристанище в Европа. Напоследък и други страни от ЕС се борят за "място под слънцето": в Люксембург например съществува сходен на холандския модел за облагане на доходите от патенти, а от миналата пролет и във Великобритания те се облагат само с 10 процента срещу 24 на сто данъчна ставка за всички останали доходи. Което, естествено, стимулира откриването и регистрирането на нови фирми ( company registration ) в Съединеното Кралство и дори със седалище в столицата на Великобритания Лондон.

Великобритания също е отчела 26-процентен прираст на работниците от Румъния и България за последното тримесечие, което събужда отново страховете за масов наплив от имигранти след отварянето на британския пазар на труда за двете страни през 2014 година, предаде АФП.

В доклада си за август Националният статистически институт посочва, че 141 хиляди българи и румънци са работили във Великобритания от април до юни 2013 г. срещу 112 хиляди през предходните три месеца и 104 хиляди души година по-рано.

Според привържениците на по-строгия контрол над имиграцията данните са предвестник на масов наплив на имигранти от двете страни, след като в края на тази година отпаднат важащите за тях ограничения.