Атакуваната разпоредба съдържа вътрешно противоречие, защото работникът бива ощетен от своя работодател, тъй като си изпълнява задълженията, а му се гарантират едва 60% от неговата заплата, мотивира се омбудсманът.

Според Манолова чл. 48 ал. 5 от конституцията е пределно ясен - за всеки положен труд се изплаща пълно трудово възнаграждение. Въпросният текст от КТ освен това противоречи и на принципите на правовата и социална държава според разпоредбите и Преамбюла на българската конституция.

„Трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и единственият източник на доходи за работника или служителя. Не са редки и случаите, когато само един от двамата родители работи по трудово правоотношение, когато единственият трудов доход е намаленото трудово възнаграждение по чл. 245, ал. 1 от КТ. На този доход разчита цялото семейство“, пише в жалбата.

Остра реакция от работодателите

Вчера Манолова внесе заедно с КНСБ в Народното събранив искане за промени в 7 закона, с които се цели своевременно изплащане на заплатите на работниците.

Работодателските организации АИКБ и КРИБ обаче смятат, че с това се нарушават правилата за водене на социален диалог в България, съобщиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Работодателите обявиха, че е безпрецедентно да се предлагат изменения в Кодекса на труда, без те да бъдат обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Те изразяват своето абсолютно недоумение и остро възмущение от факта, че една държавна институция (омбудсман) погазва по безпрецедентен начин духа на закона и утвърдената в страната практика с това действие, се заявява още в позицията.

От АИКБ и КРИБ смятат, че в България не съществува на практика съществен проблем със забавянето на плащането на работни заплати, с изключение на изолирани случаи, против които работодателите категорично се обявяват.

Доказателство за това е, че при 30 милиарда лева изплатени работни заплати размерът на забавени плащания е едва 30 млн. лева, т.е. едно на хиляда, аргументират се от бизнеса.