Законът бе приет малко изненадващо, след като бе отхвърлен от всички комисии. Зад него застанаха единствено депутатите на ГЕРБ. При всички случаи между първо и второ четене ще бъдат направени промени.

Законопроектът предвижда Народното събрание да дава разрешението за концесии със срок от 50 или повече години. При общинските концесии, чийто срок е над 25 години, в законопроекта е посочено, че се изисква разрешение от Общинския съвет.

Депутатите приеха концесиите да се възлагат не от всички публични органи, а самоот министри и от кметове на общини.

Когато Народното събрание, съответно общинският съвет, не даде разрешение, концедентът следва да прецени възможностите за минимизиране на разходите и/или за намаляване на икономическата и финансовата изгода от концесията, или за възлагане на отделни концесии, ако това е технически и технологично възможно, или за изключване на определено строителство и/или услуги от предмета на концесията и др.

В рамките на дебата народният представител от БСП Янаки Стоилов заяви, че групата му няма да подкрепи законопроекта в този му вид. Той призова да се продължи работата по него, ако искат чрез него да бъдат защитени българските национални интереси.
Той допусна,че вечни концесии ще има.

Българското правителство ни предлага нещо като Хонконг, Макао или някакви други територии, които за столетие или повече ще бъдат продадени, след което ние ще очакваме, ако българската нация изживее тези години, тя тържествено да си ги върне, каза Стоилов.

Срокът на концесията винаги е отделен критерии за възлагане, което означава, че той е част от конкурентната борба между всички кандидати и ще спечели този, включително, който предлага най-кратък срок, репликира го Томислав Дончев - вносител на закона.

В коя европейската държава правителството дава разработването на закони на концесия, попита Румен Гечев ("БСП лява България"). Дали сте на концесия закона за концесиите, има жесток конфликт на интереси и условия за корупция, коментира той.
Гечев отбеляза, че становище против законопроекта са изразили от Съюза на икономистите, икономическата и енергийната комисии в парламента. И американската камара в София също е против, отбеляза той.

Депутатът от ПФ Димитър Байрактаров също обяви, че групата му няма да подкрепи промените в Закона за концесиите.

Според Иван Иванов от АБВ, приемането на Закона за концесиите ще продължи практиката на разграбването на държавните богатства за жълти стотинки. Депутатът обясни, че поради тази причина АБВ ще се въздържи от подкрепа на законопроекта.

Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че този законопроект съдържа достатъчно аналитичен материал по отношение на приложението му. Той обърна внимание, че промените са изработени по изискванията на европейски директиви.

Вицепремиерът Томислав Дончев обясни, че Законът за концесиите не само транспонира приложимото европейско законодателство, не само отваря нови възможности в сферата на публично-частното партньорство, а е важен, защото може да осигури икономически изгодно ползване на държавните активи, да доведе до по-качествени услуги на по-ниска цена, както и до нови инвестиции.

Още за закона

Законопроектът предлага две основните форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор (публичен орган) възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване на обекти, собственост на държавата и на общините.

Разширява се обхватът на концесиите, като при концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се концесии, несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени в Закона за публично-частното партньорство. При тези концесии за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от страна на потребителите, поради което публичният партньор извършва плащания към концесионера.

Със законопроекта се въвежда понятието европейски праг. Това е сумата, определена с регламент на Европейската комисия, която в момента е 5 220 000 евро. Като концесиите за строителство и услуги, които са над този праг, са определени като концесии с трансграничен интерес. А тези, които са под прага, както и концесиите за ползване, са определени като концесии без трансграничен интерес.