Миналата година най-големи дялове от населението, живеещи в риск от бедност или социално изключване, са отчетени в България (49 на сто), Румъния (42 на сто), Латвия (37 на сто) и Гърция (35 на сто), а най-малки - в Холандия (15 на сто), Чехия (15 на сто), Финландия (17 на сто), Швеция (18 на сто) и Люксембург (18 на сто).

Европейската статистическа служба определя риска от бедност или социално изключване въз основа на поне един от следните три критерия:

- да живее в домакинство с разполагаем доход под прага на риска за бедност, който е 60 на сто от средното национално равнище на разполагаемия доход;

- да живее при големи материални лишения (домакинството не може да си плаща наема или да погасява заемите си навреме, да отоплява достатъчно жилището си, да посреща неочаквани разходи, да яде месо, риба или съответстващи протеини през ден, да ходи една седмица на почивка извън дома, да има кола, да има автоматична перална машина, да има цветен телевизор или телефон /включително мобилен телефон/);

- да живее в домакинство с много ниска трудова ангажираност (отнася се за хората на възраст до 59 години, когато възрастните между 18 и 59 години в домакинството са използвали под 20 процента от работния си потенциал през изтеклата година).

По първия критерий в България делът на застрашените от бедност е сред най-високите - 21 процента, колкото е и в Хърватия. По-големи са дяловете само в Гърция (23 процента), Румъния (23 процента) и Испания (22 процента).

По втория критерий - големи материални лишения - дяловете варират от 1 процент в Люксембург и Швеция до 44 процента в България (отново най-голям дял).

По третия критерий България не е откроена.

Намаляването на броя на хора в риск от бедност или социално изключване е една от основните цели в стратегията Европа 2020.