Български Русский English

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.

В новинарските рубрики

В момента има 79 посетителя в сайта
Саакашвили и САЩ "програмират" изборния успех на управляващата партия
Петък, 14 Септември 2012г. 15:47ч.
Саакашвили и САЩ "програмират" изборния успех на управляващата партия 5.0 out of 5 based on 3 votes.

Саакашвили и САЩ "програмират" изборния успех на управляващата партияГурам ШАРИЯ*

Парламентарните избори в Грузия, насрочени за 1 октомври, са все по-близо. И макар че предизборната кампания тече учудващо бурно, резултатът от изборите за мнозина изглежда предрешен.

На 7 септември, Национално-демократичният институт (NDI) обяви резултатите от проучването си, проведено в края на юли и началото на август 2012. В Грузия се смята, че мнението на такива американски неправителствени организации като NDI, или Републиканския институт (IRI), на практика, предопределя официалните резултати, които ще обяви грузинската Централна избирателна комисия, и поставя под съмнение евентуалното им оспорване, тъй като са "одобрени" от основния "стратегически партньор" на страната - САЩ.

В предишното проучване на NDI, 34% от анкетираните са заявили, че са готови да гласуват за управляващата партия Единно национално движение, а 20% -за обединението "Грузинска мечта" на Бидзина Иванишвили. Останалите са заявили, че ще гласуват за други партии, че още не са решили, или пък просто не са отговорили. Тези резултати демонстрираха спад в рейтинга на управляващата партия и ръст на популярността на "Грузинската мечта", която осъществява активна кампания от началото на лятото насам. Привържениците на опозицията с основание очакваха, че новата анкета ще демонстрира, че дистанцията между управляващата партия и основния опозиционен блок се е скъсила още повече. Обявените от NDI резултати обаче, сочат обратното.

Според публикуваните на 7 септември данни, Националното движение се ползва с подкрепата на 38% от избирателите (т.е. ръст с 4%, в сравнение с предишната анкета), докато тази за "Грузинска мечта" е едва 14% (т.е. спад с 6%, в сравнение с предишната анкета). На практика, тези данни, поставят под сериозно съмнение перспективите на опозицията в бъдещия грузинска парламент.

В случая най-важното дори не е, доколко вярно тези данни, отразявят истинските настроения сред грузинските граждани. Опозицията непрекъснато повтаря, че хората се изплашени и се страхуват да отговарят, за кого мислят да гласуват. Това е абсолютно вярно, но по-неприятното е, че в деня на самото гласуване мнозина грузинци ще бъдат принудени да гласуват за управляващата партия, заради натиска, заплахите и подкупите от страна на властите. Към това трябва да се добави известен (при това не толкова малък) процент фалшификации, както и отиващите под строй на изборите (доброволно или не) държавни служители, сътрудници на правоохранителните органи, войници и офицери от армията и т.н.

При това положение, нищо чудно, според резултатите, които ще обяви Централна избирателна комисия на Грузия, Националната движение да изпревари "Грузинската мечта" по пропорционалния списък. Така ще се сбъднат и "прогнозите" на американските неправителствени организации. Що се отнася до мажоритарните окръзи, там предимството на Националното движение може да се окаже още по-сериозно. За победата там ще са достатъчни 30% от гласовете, тъй като опозиционните партии почти никъде не успяха да се споразумеят за единни кандидатури и гласовете на привържениците им ще се разпилеят. На всичкото отгоре, мнозина експерти, включително и привърженици на опозицията, посочват, че Бидзина Иванишвили не е подбрал най-добрите кандидати в мажоритарните окръзи - далеч не всички от посочените от него са популярни в своите райони.

Националното движение определи 8 септември за ден на "общонационален сбор" на привържениците си, като, за да се изтъкне превъзходството и над опозицията, митингите на управляващата партия бяха насрочени в няколко различни града, с интервал от 1-2 часа, за да може президентът Саакашвили да участва във всеки. Привържениците на Иванишвили обаче обявиха, че това се прави за да може организирано да се превозват едни и същи хора от един град в друг.

Впрочем, грузинската опозиция отправя и друго обвинение към властта, обявявайки, че хората, които участват в митингите и конгресите на Националното движение, се събират насилствено, като това се отнася най-вече до държавните служители, учителите и другите зависими от властта прослойки. Впрочем, съмненията, че управляващите използват подобни нечисти прийоми не са от вчера, но за режима е важно да демонстрира пред чуждестранните (и най-вече американските) си партньори, че все още е достатъчно силен и популярен.

Дали обаче грузинската опозиция ще се примири с "програмираното" си поражение? Според мнозина, именно това е ключовият въпрос в момента. По време на избирателната си кампания Иванишвили отправи много сериозни обвинения срещу Саакашвили и неговия режим, макар в същото време категорично да отричаше, че може да търси силов път към властта, призовавайки например за масови протестни демонстрации и хаос след изборите и т.н.

Сред привържениците на опозиционния лидер обаче, са много онези, които не са склонни да приемат никакви договорки със сегашната власт и са настроени изключително негативно към Саакашвили. Тези хора твърде трудно могат да бъдат убедени да се примирят са "програмираното" поражение на опозицията. Защото не е тайна, че много грузинци смятат, че причината за провала на бизнеса, кариерата и благополучния им живот е не някой друг, а именно Михаил Саакашвили и неговите екстравагантни "реформи". Така, мнозина бизнесмени, демонстрирали открито симпатиите си към опозиционните партии, изгубиха бизнеса си, оказаха се в затвора или пък бяха принудени да напуснат страната и за тях едва ли ще е особено утешение, че опозицията ще може да вкара няколко десетки депутати в парламента, отслабвайки досегашната доминация на управляващата партия в него.

Бидзина Иванишвили постоянно подчертава, че няма намерение да организира каквито и да било "революции". Преди няколко дни той повтори същото на срещата си с делегацията на американския Сенат, начело с известните американски "ястреби" Джон Маккейн и Джоузеф Либърман. На тази среща Иванишвили трябваше да ги убеждава, че не е "агент на Кремъл" и "кремълски проект", както и, че е продал целия си бизнес в Русия (включително и на един известен американски инвестиционен фонд), и ще работи за създаването в Грузия на западен тип демокрация.

В същото време обаче, Иванишвили е наясно и, че ако не призове към масови протести и неподчинение на властите, ще предизвика гнева на мнозина свои привърженици, които ще го обвинят в сговор с режима. Ако не успее да намери изход от тази ситуация, опозиционният лидер може да се окаже в задънена улица, още на следващия ден след изборите.

Впрочем, не само Бидзина Иванишвили е изправен пред подобен сериозен избор след 1 октомври. Не по-малко сложен избор предстои да направи и Михаил Саакашвили. Той не може да се кандидатира за президентския пост след 2013, когато изтича мандата му (междувременно, през 2011, грузинският парламент промени конституцията на страната, в резултат от което се промени и балансът във властта: в основен пост се превръща този на премиера, а президентът, макар и да не остава с чисто церемониални функции, губи много от сегашните си пълномощия).

На пръв поглед, Саакашнвили много лесно може да излезе от тази ситуация, ако иска да запази властта в ръцете си, като стане премиер, още повече, че управляващата партия, най-вероятно, ще запази парламентарното си мнозинство. Той обаче се опасява, че това би го компрометирало в очите на западните му покровители. Тъй като с течение на времето, от имиджа му на "демократ" и "фар на демокрацията" в Южен Кавказ на остана почни нищо, подобно решение би го ликвидирало окончателно.

Тъкмо заради това, Михаил Саакашвили най-вероятно ще потърси друг начин да остане на власт, защото той очевидно няма намерение да се отказва от нея и след 2013. Засега партията му Национално движение твърди, че неин кандидат за премиер ще бъде сегашният грузински министър председател Вано Мерабишвили. Какво ще стане с този пост през есента на 2013, когато ще изтече президентския мандат на Саакашвили обаче, никой не би могъл да прогнозира със сигурност.

Ситуацията с наследника на Саакашвили на президентския пост също изглежда доста объркана. Дълго време за основен кандидат за поста от Националното движение се смяташе кметът на Тбилиси Гиги Угулава. След това шансовете му сякаш намаляха, но на 8 септември той произнесе пламенна реч на конгреса на управляващата партия в Тбилиси, която мнозина оцениха като потвърждение за президентските му амбиции. Наистина, някои експерти смятат, че Михаил Саакашвили не би искал този пост да се окаже в ръцете на подобен млад и амбициозен политик, който при това е и добър оратор. За него е по-добре президент да стане някоя невзрачна фигура, като сегашния председател на Парламента Давид Бакрадзе например. Това е така, но само ако Саакашвили действително е решил да стане премиер. Ако пък е решил да изчака няколко години и след това да се върне на президентския пост, кандидатурата на Гиги Угулава също би го устроила.

* Авторът е известен грузински политически анализатор

Кэжуал любим за свое удобство и практичность

Для того, чтобы правильно сформировать образ, можно соблюдать несколько правил. Первое, что актуально для стиля кэжуал – джинсы. Они удобнее брюк, к тому же черные м [ ... ]


Как утеплить обувь

Замерзшие ноги — главная причина насморка и простуды в холодное время года. Есть разные способы утеплить ботинки: одни советуют класть меховую стельку, другие —  [ ... ]


 

Реклама