От неуспешната "люлякова" революция в Молдова през 2009 насам, страната функционира най-вече в рамките на специалните си отношения с ЕС и САЩ. Този интерес на Брюксел и Вашингтон към най-бедната държава в Европа е обусловен от редица причини, включително и геополитически. В същото време обаче, Молдова все пак не притежава кой знае какви ресурси или стратегическо положение за да се превърне в постоянен център на вниманието на глобалния политически елит, медиите и анализаторите. Напротив, тя си остава прекалено периферна държава, представляваща сериозен интерес най-вече за съседна Румъния, която традиционно я смята за "своя", макар че дори за Букурещ не е толкова лесно да се изявява като адвокат на "асоциирането" на Молдова към ЕС. В рамките на така очерталата се парадигма, Западът, като цяло, и ЕС, в частност, на практика поеха отговорността за бъдещето на Молдова. Въпреки това, ситуацията в страната очевидно не се развива в очакваната от Брюксел посока. Съюзът вече изразходва значителни средства за да стимулира "европейската ориентация" на Молдова. Истината обаче е, че по-голямата част от тях в крайна сметка се оказаха в джобовете на местния политически и бизнес елит, вместо да отидат за подобряване състоянието на националната икономика или на рушащата се инфраструктура. Ето защо не е чудно, че напоследък се очертава драматична промяна в "геополитическия избор" на молдовското общество, което вместо на Запад, започва все по-често да гледа на Изток.

Според мнозина молдовски и западни анализатори, този проблем много лесно може да се персонализира, като те го свързват с името на най-големия местен олигарх Влад Плахотнюк. В Молдова това име вече се е превърнало в нарицателно - то символизира новия тип държава, превърнала се в собственост на един единствен човек, който буквално контролира всичко в нея - и икономиката, и политиката. Осъзнавайки, че този модел представлява заплаха за собствените им интереси, лишавайки ги от каквито и да било перспективи и генерирайки тотална несигурност за бъдещето, обикновените молдовци започнаха да се колебаят, а доверието им към западния блок, който от доста години насам спонсорираше Молдова в името на нейната бъдеща "европейска интеграция", започна бързо да се топи.

В същото време, както в Букурещ, така и в Берлин, Брюксел и Вашингтон, мнозина започват да си задават въпроса, дали чиновниците от ЕС контролират местните олигарси в Кишинеу, или обратното. В момента, фамилията на всесилния молдовски олигарх се е превърнала в синоним на ерозията на общественото доверие и стабилността на молдовската държавност. В същото време все повече молдовци, включително представителите на "нормалния бизнес", започват да се замислят за необходимостта от баланс в икономическите отношения на страната с Изтока и Запада, т.е. с Русия и ЕС. Защото самата специфика на пазара на местната продукция, чиито основен потребител са руснаците, обяснява защо отношенията с Москва са не по-малко важни за Молдова, отколкото отношенията със западните държави, включително тези с Румъния.

Истината е, че в момента в центъра на вниманието на молдовското общество не е проблемът за избора между ЕС и Русия. Става дума по-скоро за избор между запазването на Молдова като уникален субект, т.е. като държава със собствен дневен ред. Местната олигархия, чиито интереси в момента очевидно надделяват над тези на обществото и държавата, едва ли е в състояние да гарантира оцеляването и развитието на Молдова. Конфликтът в Приднестровието например, тлее вече четвърт век, а решението му въобще не се вижда. Еврепейските, включително и българските, медии редовно пишат за бедността като основен проблем на страната, но това не променя нищо и Молдова продължава да е най-бедната държава на континента. Бюрокрацията прахосва европейските средства за собствените си заплати, за подкупи или пък за реализацията на т.нар. "инфраструктурни проекти", които обаче, досега с нищо не са подобрили инфраструктурната мрежа на страната.

Западът трябва да престане да подкрепя олигарсите

Европейският съюз следва открито да осъди използването на груб натиск, шантаж и подкупване на депутати с цел формирането на поредното олигархично парламентарно мнозинство, на което станахме свидетели през януари 2016. Както е известно, този факт беше потвърден дори от посланика на САЩ в Кишинеу Джеймс Петит, в изказването му по националната телевизия от 19 януари. Той в частност заяви: "Не искам да коментирам политическите интриги. Ясно е, че в Парламента и другите държавни органи цари корупция, но ние нямаме право да се намесваме". По този начин обаче, Вашингтон на практика даде карт бланш на "владетеля в сянка" на Молдова олигархът Влад Плахотнюк да продължи де факто да управлява държавата.

На свой ред Брюксел не би трябвало да има илюзии, че назначаването на Павел Филип за премиер на страната ще е от някаква полза за демокрацията и реформите в Молдова. Отдавнашните връзки и пълната зависимост на новия министър-председател от Плахотнюк поставят под въпрос способността на правителството му да промени каквото и да било в тотално прогнилата система на държавното управление. Очевидно, усилията на кабинета на Филип ще продължат да се ограничават с чисто формалното приемане на изискванията на ЕС за изкореняване на корупцията във висшите етажи на властта. В същото време, поредните задкулисни договорки между САЩ и Плахотнюк, олицетворяващ всесилието на корупцията в Молдова, още повече дискредитират западната политика в очите на местното население.

По-нататъшните опити за изкуственото налагане на "проевропейската ориентация" на страната ще изискват от ЕС да изразходва все повече средства за целта. В същото време брюкселските "еврократи" следва да са наясно, че местният елит ще продължи да присвоява по-голямата част от отпусканите от тях средства за "интеграцията" на Молдова. Както признава в тази връзка еврокомисарят по политиката на съседство Йоханес Хан, страната изпитва изключително остра нужда от появата на ново поколение политици. За радикалната промяна на местния елит, който тотално се дискредитира не само в очите на местното общество, но и на европейците, призовават също председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, както и ръководителят на мисията на ЕС в Кишинеу Пирка Тапиола. За съжаление, целият позитивен ефект от техните изявления върху молдавското общество беше проигран в резултат от поредната "сделка" между Вашингтон и Плахотнюк.

Истината е, че Брюксел постоянно закъснява с реакцията си на развитието на събитията в Молдова и така оставя инициативата в ръцете на американците. Опитвайки се да измести ЕС и да постави под пряк контрол на САЩ правителството в Кишинеу, помощникът на държавния секретар Виктория Нюланд, без каквито и да било консултации с Брюксел, подкрепи по време на посещението си в Букурещ на 18 януари формирането на ново парламентарно мнозинство и правителство в Молдова, натрапвайки по този начин на ЕС издигнатата персонално от Плахотнюк кандидатура на Павел Филип за премиер на Молдова. Така САЩ на практика потвърдиха намерението си и занапред да разчитат на тотално корумпираните молдовски олигарси.

Вместо да откаже каквато и да било подкрепа за символа на корупцията и беззаконието в Молдова Влад Плахотнюк, Вашингтон предпочита да деморализира онези, които се борят срещу всесилието на олигарсите, включително с помощта на Запада и в частност на ЕС. И то въпреки, че съвсем доскоро американският посланик в Кишинеу Джеймс Петит открито квалифицираше Молдова, като "държава на олигарсите" и критикуваше опитите на Плахотнюк да концентрира в свои ръце всички лостове на властта в страната. Очевидно, опитвайки се да реализира собствените си геополитически интереси, Вашингтон е склонен да забрави за толкова рекламираните от самия него "демократични ценности".

Тази недопустима толерантност към тотално корумпираните местни привърженици на "европейската интеграция", води до все по-негативното отношение на молдовското общество към ЕС и неговите ценности. Днес повечето молдовци виждат единственото спасение от олигархичната система, завладяла страната, в провеждането на предсрочни избори. Според осъществена в средата на януари 2016 анкета, 65% от гражданите на Молдова се обявяват за парламентарни избори още през тази година. Сегашната криза в постсъветската република очевидно може да бъде преодоляна само в резултат от провеждането на наистина свободни избори, на които всички участващи политически субекти да имат еднакви права и възможности. Ето защо Европейският съюз следва да положи необходимите усилия за да накара властите в Кишинеу да вземат именно такова решение.