В сирийския конфликт Западът забрави старото правило: врагът на моя враг е мой приятел, пише The Daily Mail. Башар Асад и Владимир Путин трябваше да бъдат съюзници на Лондон и Вашингтон. Но вместо това Великобритания и САЩ критикуват Кремъл за атаките му към т.нар. “умерена опозиция”, чиито представители щяха да са арестували като ислямисти, ако бяха засечени от полицията някъде из Манчестър. Някога Чърчил се съюзи със Сталин, защото комунистът Сталин започна битка с нацистите, припомня авторът.

“Не мисля, че правителствата на Великобритания и САЩ наистина искат да се борят с Ислямска държава”, – пише журналистът от Daily Mail Питър Хитченс. – Те само се правят, че се борят”.

Вашингтон и Лондон искрено негодуват срещу руските авиоудари в Сирия.

В същото време хората, “които бомбардира Путин”, ако се появят по улиците на Манчестър, незабавно ще бъдат арестувани, като ислямистки естремисти, – пише авторът.

“Защо британските политици ги наричат “умерена опозиция”, щом Русия ги бомбардира?!”, – недоумява авторът на статията.

Журналистът акцентира и върху “лабилната” роля на Турция във войната с Ислямска държава. През лятото Анкара неочаквано обяви, че изпраща бомбардировачи срещу ислямистите. Но вместо това няколко месеца по-късно турските самолети бомбардираха позициите на кюрдските опълченци.

В същото време кюрдите заедно със сирийската армия и до днес оказват най-ефективната съпротива срещу Ислямска държава. Но това не попречи на ключовия участник в коалицията срещу ИД да обяви война на кюрдските въстаници.

“Слабохарактерните” западни политици не подложиха на критика натовска Турция за поведението й.

“Тези гении никога не критикуват нашите външнополитически грешки. Те чакат нещата да се превърнат в истинска катастрофа. А после ще се правят, че винаги са били против тези грешки”, – пояснява авторът на статията.

По отношение на сирийския конфликт Западът забрави старото правило: врагът на моя враг е мой приятел. Вместо това, според Хитченс,

“враговете на нашите врагове – в случая кюрдите, сирийското правителство и руснаците – по тайнствен начин също се оказват наши врагове”.

Журналистът сравнява отношението на Лондон към “чудовищния, но противник на ИД президент Башар Асад” с “по-мъдрия” подход на Уинстън Чърчил към Сталин. Болшевикът Сталин стана британски съюзник след немското нахлуване в СССР, – пише авторът.

Британският премиер беше противник на комунизма, но имаше предвид огромната роля на комунистите в битката им с фюрера. Затова Чърчил с готовност приемаше какъвто и да е съюз срещу нацистите, – пояснява авторът.

“Може ли да се каже същото за нашите лидери, които постоянно представят Асад и Путин като Хитлер, представят се за съвременни Чърчиловци и порицават своите критици”, – пише Хитченс.

„Британските власти задействат антиекстремистката си риторика винаги, когато държат речи срещу бирмингамските учители или брадатите проповедници, но свеждат думите си до нула, ако започнат да продават оръжието “на родината на ислямистките фанатици” Саудитска Арабия“.

“Всичко е не така, както ни се струва. Може би Русия действа опасно и рисково. Вероятно действията й няма да се увенчаят с успех, отчитайки факта, че ние явно се опитваме да й пречим. Но в края на краищата руснаците наистина са честни и праволинейни”, – завършва Питър Хитченс.