„Кризата се отразява и на производството в затворите. Основен фактор е това, че производството и отдаването на труд на лишените от свобода е свързано със строителството, а всички знаем, че този отрасъл е най-засегнат от кризата", каза Чичев, но уточни, че въпреки нея производство в затворите има.

Преди кризата постоянно са били ангажирани над 2000 души, в момента са наполовина. Около 10-20% от всички затворници у нас влизат в процеса.

Затворите са профилирани в различни производства в зависимост от това в какъв район се намира самото териториално поделение. Отделни затвори са профилирани в мебелопроизводство, други - в керамично производство, трети - в металообработване.

По думите на Чичев за конкурентоспособност много трудно може да се говори, защото оборудването в цеховете е доста остаряло, а квалификацията на работниците е ниска.

"Но в последно време слагаме нещата в обратна посока - нагаждаме се на пазара. Това, което има като търсене на пазара, сме готови да създаваме производства вътре", обясни той.

Чичев е оптимист за ориентирането на затворите към по-сериозни производства, които започват в България.

Той разказа, че скоро са преговаряли с предприятие за производство на части за автомобили до Враца. Поради "обективни и субективни причини" не стигнали обаче до споразумение да има производство във Врачанския затвор.