Синдикатите заявиха, че промените са стъпка в правилната посока, но недостатъчна. "Настояваме работата по тази нелепост да продължи", заяви президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, цитиран от "Фокус". Президентът на КНСБ Пламен Димитров предложи разделянето на сметките на две - данъчна и осигурителна. Бизнесът настоява пък да се подобри софтуера и работата на администрацията.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че е налице огромен хаос в системата на НАП. „Информационната система на НАП не беше готова да посрещне нововъведението. Имаше огромен брой неподадени и подадени декларации, които заблудиха системата. За голяма част от фирмите няма яснота кои задължения са нови, кои - стари, кои са лихви, кои – главници”, заявиха от АИКБ.

От организацията посочиха още, че е необходимо да се разделят текущи от стари задължения. Старите задължения да подлежат на обезпечение от страна на длъжниците и автоматично да се прехвърлят към публичния изпълнител. 

Плащането да върви по друг ред, а не по общия ред, както сега, смятат от АИКБ. Масовата практика да се блокират сметки на длъжници трябва да бъде прекратена, заявиха от организацията. Една добра идея се провали заради недобър софтуер, заяви Цветан Симеонов от Българската търговско промишлена палата (БТПП). Ще подкрепяме прогреса, но ще искаме от Министерството на финансите по-строг контрол върху данъчните и изпълнението на техните задължения, отбеляза Симеонов.

Димитър Бранков от Българската стопанска камара заяви, че въведеният ред за погасяване първо на главниците, после на лихвите облекчава лицата. Това предотвратява увеличаването на общия дълг, уточни той. „Ние сме за едно платежно нареждане, за облекчена процедура”, заяви зам.-министърът на финансите Людмила Елкова.

"Това, което последва от въвеждането на единната сметка е тотален хаос", категорична бе тя. Според нея не става въпрос за софтуер. Сериозен проблем е законова липса за това едно лице да реши кое от задълженията си да покрие. "Когато едно самооосигуряващо се лице няма ликвидност да покрие данъка или осигуровката, то предпочита осигуровката. Задължително е да имаш право на избор какво да погасиш. Стои проблемът с реда на погасяване”, посочи Елкова.

„АИКБ настоява в следващи промени на ДОПК до края на годината да се въведе за малки и средни предприятия с продажби до 500 000 евро годишно да се въведе възможността за избор на начина за начисляване и плащане на ДДС при касово изпълнение, т.е. при паричен поток. Това е възможност, която европейското законодателство позволява и в повечето страни в ЕС е въведена за едни или други дейности”, обясни Васил Велев.