По договор предвиденият капацитет на междусистемната газова връзка с Гърция е между 3 и 5 млрд. куб. метра газ годишно. Страната ни обаче ще настоява обемът да се увеличи до 20-25 милиарда. Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев, цитиран от БНР, по време на четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, отброяване до стабилността и растежа, организирана от The Economist Events.

„С един обем, между 3 и 5 милиарда кубически метра, ние гарантираме консумацията на България. Само че аз искам България да е държава, която ще продължи да трансферира газ, не само да консумираме", обяснява вицепремиерът.

Причините за забавянето на междусистемната газова връзка с Гърция са две, коментира Дончев. Той обясни, че първата е свързана с желанието на страната ни тръбопроводът да осигури по-голям обем. Това ще даде стабилност не само на газовите доставки, но и възможност за реверсивен транзит.

Вицепремиерът посочи, че за целта е необходимо по-голямо финансиране, което към момента не можем да получим от ЕС.

По думите на Томислав Дончев, осигуреното финансиране е само една четвърт от необходимата сума и това е относително малко. Дончев е убеден, че повече финансиране категорично би помогнало да се случи по-бързо.

На второ място имало за изчистване технически въпроси с гръцките европартньори. Те са свързани с нормата на възвръщаемост. Вицепремиерът изрази надежда тези въпроси да бъдат затворени максимално бързо.

От своя страна министърът на икономиката Божидар Лукарски коментира, че устойчиво развитие на индустрията и насърчаване на инвестициите в иновациите са приоритетни в провежданата от правителството икономическа политика. Постоянното въвеждане на нови технологии и иновативни продукти и услуги е задължително условие за подобряване на конкурентоспособността, повишаване производителността на труда и доходите. Това важи с особена сила за индустрията, допълни той, като посочи, че производственият сектор у нас има значителен потенциал за развитие и генериране на добавена стойност и нови работни места.

Регионалната министърка Лиляна Павлова пък обяви, че се разчита на пет отправни точки за осигуряване на икономическо развитие и растеж, за създаване на устойчива среда за гражданите и бизнеса. Това са политическата стабилност и диалогът; икономическата стабилност и ясните послания към бизнеса, гражданите и външните инвеститори, чрез ясна политика на стабилни данъци, както и прогнозируемост, която прави ясно за всички какво може да се очаква и какво да не се очаква от страната.