Европейският бюджет не е средство за водене на макроикономическа политика и запълване на дупки в бюджетите на национално ниво, а възможност да се реализират ключови инвестиции по време на криза.

Новата многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) действително намалява за първи път в историята на ЕС, но същевременно внася повече разум, контрол и възможности за ефективно развитие на европейските региони какво в новите, така и в старите държави членки.

Това коментираха евродепутати в рамките на дискусията „Парите на Европейския съюз - бюджетът за следващите 7 години", провела се в София.

По думите на Ивайло Калфин, бюджетът на ЕС не може да реши проблемите с безработицата и конкурентоспособността. Тези средства не трябва да се превръщат в олимпийски спорт, в състезание за това колко можем да усвоим, а трябва да мислим за това какъв ще бъде ефектът от тях.

Калфин, който е и докладчик по многогодишната финансова рамка на ЕС, обърна внимание на нововъведенията в споразуменията за партньорство със страните членки, които въвеждат много допълнително условия за достъп до европейските фондове.

На първо място, правителствата са поставени пред предизвикателството да усвояват средства само при провеждане на реформи в ключови сфери, като например тази на здравеопазването.
Второ, ЕС си оставя възможността да спира фондовете за страните, които водят неразумна макроикономическа политика, което, по думите на Калфин, е контрапродуктивен механизъм, тъй като замразяването на средствата за страни с големи финансови проблеми само би ги задълбочило.
В тази връзка, по инициатива на европейските социалисти се предвиждат специфични социални параметри - за държавите с много висока безработица и ниво на бедност, или значителен икономически спад, механизмът няма да се прилага.

Андрей Ковачев подчерта от своя страна, че консервативният дългогодишен бюджет на ЕС ще бъде ревизиран през 2016 г., изразявайки надежда, че дотогава кризисният манталитет ще е поугаснал и средствата ще бъдат използвани в едни по-добри времена в икономическо отношение.
В противен случай, ако ограниченията се запазят, съществува опасността стратегията Европа 2020, която е пряко зависима от успеха на Кохезионната политика, да последва съдбата на провалилата се Лисабонска стратегия, коментира евродепутатът от ЕНП.

Според бившия ни евроминистър Томислав Дончев многогодишната финансова рамка е признак за това доколко Европа вярва в себе си. Фактът, че европейските институции се договориха за сумата от около 960 млрд. евро при предложени над 1 трилион, сам по себе си показва, че ЕС все още си няма достатъчно доверие.
По думите на Дончев, част от вписаните реформи са изключително тежки и той е скептичен доколко българските управляващи ще имат смелостта да ги придвижат.

Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев коментира, че вижда придвижване в посока рационализация на бюджета, съсредоточаване върху конкурентоспособност и развитието на човешкия капитал. „Този разум е резултат от кризата - кризите са горчиви, но са хубаво нещо - период на вразумяване", посочи той.

Според него, фактът, че с европейския бюджет не може да се прави фискална политика, е огромно и дългосрочно конкурентно предимство на ЕС в състезанието с гиганти като Китай и САЩ, които допускат огромни дефицити.

Николай Вълканов от Института за пазарна икономика предупреди, че 15-те млрд. лв. за селско стопанство за следващите 7 години, отпуснати на България, са ужасяващо висока сума за малка страна с малко селско стопанство като България.

„Този огромен обем средства може да реши много проблеми, но и да създаде нови за земеделието. Новата ОСП е много по-гъвкава и от България зависи ефективното ѝ управление. Трябва да си вземем поука от предходните 7 години и да разпределяме средствата равномерно.