Преди четири години “Икономист” подкрепи Барак Обама за влизането му в Белия дом с ентусиазъм. Същото направиха милиони гласоподаватели. Следващата седмица американците ще трябва да извървят пътя до урните по-малко обнадеждени. Така (поне мислено) ще постъпи и това лондонско издание. След като изтърпя една крайно отрицателна кампания, най-могъщата държава в света сега ще трябва да вземе далеч по-трудно решение, отколкото преди четири години.

Това до голяма степен се дължи на жалкия характер на кампанията на Обама. Човек, олицетворявал някога надеждата и центризма, падна ниско, отправяйки нападки срещу Мит Ромни още преди първичните избори на републиканците.

И все пак смисълът на изборите е да бъде избран някои, който да ръководи страната. И този избор се свежда до два въпроса: доколко Обама беше добър президент, особено в основни сфери като икономиката и външната политика, и може ли Америка наистина да вярва на изменчивия Мит Ромни да свърши по-добра работа? На тази основа демократът, макар и с малко, заслужава да бъде преизбран.

Подмененото дете

Първият мандат на Обама беше разпилян. По отношение на икономиката, най-силният аргумент в негова полза е, че просто не допусна нещата да се влошат още повече. Когато дойде на власт, Америка вече се плъзгаше по наклонената плоскост, банките и автомобилостроителите изпитваха дълбоки затруднения, а безработицата растеше с по 800 000 души на месец. Предприетите от него ответни мерки - агресивно стимулиране, спасяване на “Дженерал мотърс” и “Крайслер”, подлагане на банките на разумен тест за издръжливост и принуждаването им да увеличат капитала си (така, че те сега са в много по-добро състояние, отколкото европейските им събратя) - помогнаха да се избегне депресия.

Такова послание трудно се лансира пред обикновения избирател, когато растежът е слаб, а работните места - оскъдни, но ще спечели на Обама някои аплодисменти от историята, пък и от самите нас.

Още две неща натежават в негова полза при равносметката. Едното е външната политика, където също получи обезсърчаващо наследство. Обама преориентира “войната с тероризма” на Джордж Буш по-категорично срещу терористите, като ликвидира Осама бин Ладен, умножи ударите с безпилотни самолети (може би прекалено либерално) и се зае да изтегли американските сили от Ирак и Афганистан (вероятно твърде бързо за нашите разбирания).

След колеблив старт с Китай, американската дипломация прехвърли фокуса на вниманието си към Азия. За разлика от това, както при израелско-палестинския спор, така и при “рестартирането” на отношенията с Русия, той се изхвърли много и постигна малко. Иран продължи обезпокоително да се домогва до ядрено оръжие.

Всички тези проблеми можеха да се предвидят, Арабската пролет обаче - не. Тук Обама може да изтъкне свалянето на тираните в Египет и Либия, но той по-скоро следваше, отколкото оформяше събитията, и това още по-ясно се вижда при настоящата касапница в Сирия.

Сравнен, да кажем, с Джордж Буш баща, който се справи с края на Студената война, този сдържан, необвързан човек, не владее майсторлъка на дипломацията. Съпоставен с Буш-младши обаче, на Обама можеше да се разчита.

Другото му постижение е здравната реформа. Дори за издание, което не е е особен почитател на раздутата държавна администрация, фактът, че над 4 милиона души в богата страна като Америка са без здравни осигуровки, е скандален. “Обамакеър” ще поправи това, но Обама направи твърде малко, за да се справи с други дефекти на системата - огромните й разходи, които няма кой да плати. Той предостави прекалено голям контрол на левите демократи в Конгреса. Както и при колосалната реформа Дод-Франк на Уолстрийт, “Обамакеър” създаде бюрократична бъркотия и остави бизнеса да се оправя с нея.

Именно тук се появяват съмненията ни по отношение на Обама. Нито едно ...

Авиаперелеты Москва – Баку: выбор билетов и планирование поездки Москва и Баку, два динамичных города, соединённые богатой историей и культурными связями. Путешествие между этими столицами открывает перед путешественниками во [ ... ]

Рецензия на фильм «Конечная остановка» Он должен был появиться, этот фильм. Он не мог не появиться. И по логике творчества Серика Апрымова. И по логике тех процессов, которые заявили о себе последней проду [ ... ]