Според тях те са опасни, защото на практика ще доведат до цензура в медиите, тъй като всяка статия може да бъде преценена субективно за потенциално всяваща паника. Така гражданите няма да могат да се информират изобщо за състоянието на финансовите институции, пише в. "Сега".

Текстовете, предложени от БНБ, предвиждат тежки наказания за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението".

Централната банка настоява санкцията да еот 2 до 5 години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи - от 5 до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.

"Смятам, че е грешка да се търси толкова сериозна регулаторна промяна след проблемните дни на банковия сектор", обясни пред БНР икономистът от "Индъстри уоч" Георги Стоев.

Според него искането за налагане на затвор на лицата, разпространяващи невярна финансова информация, "издава безсилието на БНБ да вдъхва респект и да всява ред в системата".

Подобна теза развива и програмният директор на Българския институт по правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов.

"В НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят с подобна ситуация", написа той в "Медиапул".

Председателят на "Риск монитор" Стефан Попов пък директно атакува предлаганата разпоредба.

"Изобщо не отива на управителя на БНБ да прибягва към такъв инструмент.Това издава неговата слаба компетентност по отношение на управление на такива масово-психологически кризи, каквито целият свят вижда непрекъснато и реагира по отработен начин", категоричен е той и дори шеговито предложи в НК да бъде включен текст, който криминализира "организирането на престъпна опашка".

Ако се стигне до гласуване на текстове и те не са достатъчно балансирани, се появява друг риск - за управление на тъмно и допълнителен коридор за корупцията, смята шефът на правния екип на Програма "Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика заяви, че предлаганите промени в НК по-скоро са част от говоренето, което е с цел да успокои гражданите.

"Прави се, за да се потушат някои настроения, със сигурност е голям медиен въпрос обаче", обясни Ганев.

"Трябва да бъдат наказвани източниците на информацията, а не тези, които я разпространяват. Мисля, че това е залитане в другата крайност. Препоръчвам на депутатите добре да помислят, преди да гласуват това", смята председателят на СЕМ Георги Лозанов, цитиран от БГНЕС.

"Всеки анализатор има право на свободно мнение и понякога тези мнения се основават на непотвърдени информации или лични наблюдения, които сега някой може изведнъж да определи като "неверен слух за банковата система"", обяви вчера в профила си във "Фейсбук" доскорошният депутат от БСП Георги Кадиев.

Вносителят на законопроекта Йордан Цонев заяви, че поправките представляват необходима гаранция за финансовата стабилност на страната и допълни, че разчита на колегите си юристи от парламентарната правна комисия да прецизират текстовете така, че да бъде изключена възможността хората да бъдат санкционирани само за изказано от тях мнение.

От БСП обясниха неофициално, че промените не са "толкова съществени", но допуснаха, че ще бъдат приети.

ГЕРБ ще подкрепи поправките, но с корекции, обясниха депутатите на Бойко Борисов.

АНКЕТА: Да има ли затвор за слухове срещу банка?

КРЪСТОСАН ОГЪН: За предложението на БНБ за криминализиране на слуховете срещу банки