Специализираният италиански двумесечник за култура и политика "Мулино" помества в новия си брой интервю с професор Клаус Оффе, който преподава политическа социология в Hertie School of Government в Берлин. Основна тема на интервюто е кризата в еврозоната и нейното влияние върху демократичното развитие на ЕС.

"Кошмарният сценарий, който си представям е, че в група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция - ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм.

Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.

"Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече.

Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с "излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи. Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки. Има начин да се реагира на това по нормативен път, посочва професорът, цитиран и от БТА.

Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките. Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато "нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.

По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея. "Кризата, която избухна през 2008 година, изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете, посочва още професорът.