Прозрението на една нация се извайва, когато премине през трагизма и страданието, за да роди своето възраждане и да стане част от европейския, културен и исторически контекст.

Това заяви министър-председателят Георги Близнашки при откриване на изложба в Народната библиотека на тема „Цар Самуил-величие и трагизъм", която се организира в рамките на честването на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил.

Тя е разположена в Централното и Западното фоайе на Националната библиотека и е допълнена с 13 постера.

Темата за българската държава по времето на цар Самуил и неговите наследници, когато българите са ангажирани в епична борба за съхраняване на своята държавност, е широко застъпена в нашата и чуждата историография, каза Близнашки.

Опитите българите да бъдат лишавани от зрение и превърнати в безпомощна самуилова армия исторически погледнато претърпяват неуспех, подчерта Близнашки. Българската нация доказа, че е зряща и отстоява своето достойно място на европейската карта, категоричен бе той.

По повод македонските претенции, че Самуил е техен цар, той беше категоричен: „Цялата история е на наша страна".

Премиерът Близнашки очерта величието на българския владетел и силата му върху духа на нацията със стиха на Атанас Далчев: „И българин съм не заради твойта слава, и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепелите бойци на Самуила".

Цар Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

В изложбата са експонирани оригинални документи от фондовете на средновековното и възрожденското книжовно наследство в Националната библиотека, които представят на публиката две водещи гледни точки: култа на Св. Ахилий, чиито мощи цар Самуил пренася от Лариса и литературно-историческите интерпретации на неговото царуване.

Избраните паметници включват един от най-ранните преписи на Службата за св. Ахилий - палимпсест от ХІІ в., преписи на „История славянобългарска", съотнесени с техните печатни източници, както и куриозни обявления в българската преса от ХІХ в. за предстоящо отпечатване на самостоятелна „История на цар Самуил".

В експозицията са включени множество книги от фонда на Националната библиотека, които представят образа на Цар Самуил в научната и художествената литература.

Представени са и 2 наративни арабски извора за времето на Цар Самуил, единият от които е изследван от Виктор Розен (известен руски историк и арабист).