Когато хората излязат масово да демонстрират по улиците, те винаги имат  право. Особено младите. Няма по-представително национално социологическо проучване от уличните протести. Така беше и в края на 1989 г, и през 1997. Поводите са различни, но във всички случаи исканията са насочени към промяна на начина, по който се управлява държавата. Затова именно протестите не бива да бъдат подценявани. Никога и от никого.
Те не бяха подценени и от премиера Бойко Борисов. Оттеглянето му бе най-разумният негов ход в цялата му толкова противоречива политическа кариера. Каквото и да си говорим, оставката му е признак на политическа зрялост. Нещо, което е напълно чуждо например на националпопулисткия премиер на „братска” Македония Никола Груевски, който не обръща никакво внимание на нестихващите вече няколкомесечни масови протести.

Оттук нататък въпросът е: „А сега, накъде?”
Трябва да се утаи пяната и да се успокоят емоциите.
Но някои неща трябва да се кажат още днес, и то точно днес. В кратките два месеца до предсрочните избори би било хубаво да се чуят колкото може повече различни субективни мнения, което най-малкото ще обогати лигавия и банален със своята сервилност към Бойко Борисов политически дебат.

Ако въпросът „А сега, накъде?” е насочен към политиката, и ако го тълкуваме персонално, то отговорът, поне лично за мен е еднозначен – Време е да си ходим! И това е посланието ми към всички вас и всички нас, които почнахте и почнахме преди повече от 20 години с амбициите да променим и себе си, и България, колкото и помпозно да звучи едно такова клише. Да, крайно време е да си ходим! И тук не става дума за биологическата ни възраст, а за двадесет и пет годишното ни

политическо остаряване и изхабяване,

а защо не и оглупяване. Просто ми се изправят косите, само като си помисля, че Иван Костов, Катето Михайлова, Асен Агов, Веско Методиев, та и отново активиралият се Александър Йорданов или очарователната (дано да не прозвучи сексистки) Надежда Михайлова – Нейнски могат отново да станат депутати в българския или европейския парламент… Подобно е и изхабяването и в БСП, и в ДПС, да не говорим за несменяемите синдикални лидери като Константин Тренчев и Янка Такева, или за вечните политолози и социолози, прелитащи като пчелички от цвят на цвят и опрашващи с дърдоренето си благодатната медийна среда. Каква нова политика можем да очакваме от този паноптикум на българския преход, към който принадлежа с пълна сила и аз лично, макар и блуждаещ в неговата периферия.

Надявам се да бъда разбран, когато правя разлика между „политическа” и биологическа „младост”. Познатият отлично на членовете на ЕНП Конрад Аденауер е станал за първи път канцлер на Федерална република Германия на 73-годишна възраст и след това има 14 велики години на този пост. Защо? Защото е бил витален, защото е бил пълен с нови идеи, защото е бил способен да се променя, да еволюира в разбиранията и политиките си в синхрон с промените в политическата и икономическата ситуация. Просто, защото е бил „политически млад”. За кого от ПГ на ГЕРБ можем да кажем подобно нещо? Та това е политически

най-импотентното парламентарно мнозинство

в новата ни история. Имам чувството, че тези хора са подбрани и подредени като копърки от Цветан Цветанов в една стара социалистическа консерва, наречена неизвестно защо ПП „ГЕРБ”.

Да, напълно подкрепям необходимостта от смяна на поколенията и лидерите в българската политика. Отвратен съм обаче, от примитивния популистко полицейски начин, по който Бойко Борисов и неговите наказателни отряди се опитваха да вменяват вина на целия политически елит на прехода. Обявяването на всички политици за корумпирани и настървението за възмездие е уникално с ...