150 лечебни заведения досега са се включили в системата. Окрупняват се заявките от всички болници, всички кандидатстват, вижда се кои са най-ниски постигнати цени и се сключва рамково споразумение.

"Тази постигната цена означава, че после в минипроцедурата болницата казва от тези тримата, които са дали най-ниска цена, нека още един път се явят на конкурс помежду им, за да видят каква цена биха ми дали вече конкретно, какво печелят болниците", обясни зам.-министърът.

Тези минипроцедури могат да се правят няколко пъти в годината. Не се налага да се вържеш с един доставчик, с едно лекарство за цялата година, когато, примерно, да кажем след три месеца виждаш, че нещата са променени и се надяваме, че действително ще има спестени средства, изтъкна той.

Лекарствата ще се търгуват по международно непатентно наименование. Доставчиците, които искат да участват, също ще трябва да се регистрират.

По време на търговете те няма да могат да виждат кой е възложителят на обществената поръчка за даден медикамент, но ще могат да виждат достигнатата най-ниска цена.

Един път в годината ще се прави рамково договоряне, от което се избират трима доставчици с най-ниски цени, предвижда още електронната платформа.

В рамките на два месеца ще бъде обявена първата обществена поръчка за лекарства чрез електронната борса, каза пред журналисти Тома Томов, член на Надзорния съвет на НЗОК.

Чрез електронната борса се очаква разходите за лекарства на лечебните заведения да намалеят с до 20 на сто.

Към момента просрочените задължения на болниците за лекарства са 60 млн. лв.

Вероятно след време и медицинските изделия ще бъдат включени в борсата.