С направените поправки в закона се цели да се предотврати опасността от забавяне на важни стратегически обекти от транспортната инфраструктура, финансирани от Европейския съюз, посочва в мотивите си вносителя на промените Димчо Михалевски от левицата.

Той се аргументира и че с промените в максимална степен се осигурява "приоритетното и своевременно изграждане на национални и други обекти, без да бъдат накърнени правата на собствениците на имотите, които се отчуждават".

Предвижда се единствено определеното от съда обезщетение да се счита справедливо (когато неговият размер е оспорен) и едва след неговото превеждане по сметка на собственика на имота, последният следва да се счита отчужден.

Според гласуваните текстове съобщаването на отчуждителните актове занапред не следва да бъде чрез обнародване в "Държавен вестник", а по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Законопроектът на ГЕРБ, който парламентът отхвърли, предвиждаше имотът да се смята за отчужден след влизането в сила на решението на Министерския съвет или на областния управител, съответно - заповедта за отчуждаване на кмета на общината, и превеждане по сметка на отчуждения собственик на обезщетението.

Измененията ограничават възможностите за предварително завземане на имота от инвеститора преди влизане в сила на акта за отчуждаване, обясни Цецка Цачева идеята.