За нископлатени работници се смятат тези, които получават до 67 на сто от нетната работна заплата за съответната година. За 2012 г. нетната работна заплата е 525 лева, а 67 на сто от нея - 352 лева, изчисли лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му профилът на нископлатения работник най-общо е жена в предпенсионна възраст, със сравнително ниско образоавние, работеща в преработващата промишленост или селското стопанство.

Най-често нископлатените работещи са наети в малки фирми и се трудят в отдалечени от административните центрове селища.

Около 75 на сто от тях поне веднъж са оставали без работа, което се отразява на тяхната мотивация и трудова реализация, смятат в синдиката.

Според проучването всеки втори не вярва, че в сегашната ситуация ще намери по-добра работа.

22% от анкетираните казват, че не получават редовно заплати, също толкова посочват, че към заплатите не им се дават доплащания, които са регламентирани в Кодекса на труда.

КНСБ ще разработи интернет базирана информационна система, с която всеки сам ще може да определи справедливата заплата, за работата която върши. Анализът ще бъде на базата на сектори и сходни производства в ЕС.

Това трябва да даде по-справедливо "аранжиране" на заплащането на фирмено ниво, коментира Димитров.

Ще бъде даден и примерен модел за заплащане в мултинационалните компании. В момента в малките фирми няма никакви системи на заплащане, отбелязаха от КНСБ.

От синдиката посочиха, че разходите за труд у нас варират в широк диапазон като процент от общия разход за дейността - от 2,6 на сто - в металургията, до 37,8 - във въгледобива.

Анализът им отчита много нисък дял на разходите за обучение и квалификация - от 0.01 на сто - в строителството, до 0.83 на сто - в транспорта и складирането. Разходите за обучение са ниски и като абсолютна стойност - около 70 стотинки годишно за един наемен работник в строителството.