Държавната телевизия обикновено не е мястото за новини за корупционни скандали, в които са замесени близки до руския президент официални лица. Сенчестите бизнес сделки никога не са били пречка пред работата в администрацията. Когато чиновници на високи нива изпадат в немилост, те обикновено си отиват дискретно.Напоследък обаче зрителите на Първи канал на руската телевизия получиха голямо зрелище: вечерните новинарски емисии са пълни с настоящи и бивши министри, любовниците им, скъпите им жилища и злоупотреби с държавни средства за милиони.

Тази зараждаща се антикорупционна кампания започна през октомври с уволнението на Анатолий Сердюков от поста министър на отбраната. Той бе освободен от длъжност, след като при разследване се установи, че фирма под контрола на министерство е замесена в измама за 100 милиона долара.

Такова публично прогонване на свързан с Путин високопоставен представител на властта бе нещо безпрецедентно. Оттогава обаче случай на злоупотреба за 200 милиона долара при система за сателитно насочване застраши началника на кабинета на Путин Сергей Иванов. А на 27 ноември Първи канал излъчи документален филм, в който бившата министърка на земеделието Елена Скринник е свързана със сигнал за измама в размер на 1,2 милиард долара.

За Путин захващането с корупцията в собственото му обкръжение има няколко предимства. То е популярно - между 2005 и 2012 г. корупцията се издигна от десето на трето място в поводите за безпокойство на обикновените руснаци. Тя е и тема, която обединява опонентите му. Путин може и да отхвърля безпокойствата за демокрацията, но възприема себе си като популярен лидер, който обръща внимание на народната воля. Легитимността му за него е нещо важно.

Осем месеца след като бе избран за трети мандат, подкрепата за Путин изглежда се разклаща. Според допитванията рейтингът му е един от най-ниските от когато и да било. Затова той се чувства “задължен да води популистки курс, сякаш изборите все още предстоят”, казва Николай Петров от московския Център Карнеги. Борбата с корупцията също така обезсилва най-гласовитото оплакване на опозицията.

Започването на корупционни съдебни процеси срещу вътрешния му кръг също така може да озапти изстъпленията, които направиха Путин политически уязвим, а държавата - неефикасна. През 12-те му години на власт чиновническата корупция бе “безнаказана, пренебрегната и неконтролирана”, казва Елена Панфилова от лобистката организация Трансперънси интернешънъл.

Нещо по-лошо, сега държавните служители се одързостяват да източват ресурси дори без поддържане на социална стабилност. Вземането на мушка на неколцина официални лица на високо ниво може да е начин за “налагане на някакво ниво на страх”, отбелязва Панфилова.

Разрушителна публична война срещу корупцията също така може да породи повече вътрешни борби сред политическите и бизнес клановете. Това изглежда се случва в Ростелеком, където двама мениджъри са разпитвани за неправомерен заем от 225 милиона долара от държавната Външнотърговска банка. Истинската причина може да е контролът над доходоносни далекосъобщителни лицензи. Антикорупционната чистка обаче може да придобие собствена неконтролирана инерция, от което Путин ще стане по-слаб, а не по-силен.

Всичко това подхранва усещане на несигурност, а московският политически елит е “объркан” според Петров. Следствието е имало досиета по двете афери в отбраната от години, но те изникват чак сега. Да не би правилата да се променят? Какво ли може да бъде извадено на бял свят утре и срещу кого? Същевременно усещането за безконтролно управление се подсили от въпроси за здравето на Путин.

През по-голямата част от октомври и ноември Путин работеше в резиденцията си в Ново Огарьово близо до Москва, рядко отиваше до Кремъл и отмени посещения в България, Индия и Турция (макар че отива в Турция тази седмица). В новинарските предавания се споменаха проблеми с гърба, причинени от летене с делтаплан с ято жерави през септември. Кремъл ...