Хитовият трилър "Ловци на глави", чиято екранизация стана най-касовият норвежки филм, вече е и по българските книжни лавици

„Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана...“

Досега Ю Несбьо беше известен на българските читатели с трите си романа „Червеношийката“, „Немезида“ и „Пентаграма“ с главен герой инспектора от норвежката полиция Хари Хуле. Но в самостоятелния си трилър „Ловци на глави“ чешита от Севера ни потапя в по-различен свят - света на все още екзотичен за България бранш, наречен „лов на глави“, тоест търсене на висококвалифицирани кадри. Ловците на глави в икономиката са готови на всичко, за да завоюват скалпа на скъпоструващ топмениджър или директор.

Запознайте се с Рогер Браун, който работи в компания за подбор на човешки ресурси. Рогер има и други интереси: обича изкуството и хората, колекциониращи картини. Те му осигуряват допълнителен доход и възможността да угажда на красивата си съпруга, защото втората специалност на Рогер е кражбата на скъпи платна. Неочаквано в играта се намесва брутален бивш командос с красноречивата фамилия Граф, бивш мениджър на успешна компания. Рогер, твърдо решен да го привлече за фирмата на свой клиент, се изкушава да проникне в дома му, за да открадне картина на Рубенс, смятана за отдавна изгубена. Ловецът на глави изобщо не подозира, че всъщност той е обект на лов и че Граф ще постави под въпрос не само професионалното му бъдеще, просъществуването на брака му, но и животът му. Заформя се безпощадна кървава драма, от която само единият може да се измъкне жив...

Какво става зад фасадата на блестящия живот на елита в богатата Норвегия? Дали марковите дрехи, лъскавите коли и скъпите бижута се купуват само с данъчно обложени пари? Една кражба на Рембрандова картина, замислена и (почти) изпълнена брилянтно, ни въвежда в лабиринт от взаимоотношения, зависимости, случайности, стечения на обстоятелства и прищевки на съдбата, в които навлизаме неусетно, едва ли не лекомислено... Лекомислено, защото Ю Несбьо така ангажира вниманието и любопитството ни в поредния си криминален роман, че помнете: започнете да четете „Ловци на глави“, след като си осигурите достатъчно време да я „изгълтате наведнъж“, за да разберете как е „режисирано представлението до последна подробност“. От Издателска къща „ЕМАС”.

Романът е филмиран с Аксел Хени в главната роля и в момента вече е най-касовия норвежки филм за всички времена с куп награди от фестивали. Холивудска компания наскоро закупи правата за англоезичната версия, която ще се появи 2014 на големия екран, а Мартин Скорсезе изяви интерес да режисира друг роман от Ю Несбьо от поредицата за инспектор Хари Хуле – The Snowman, който тепърва предстои да излезе на българския пазар.

Кой всъщност е Ю Несбьо? Футболист, китарист, финансист или романист? Или всичко заедно.

Надали има по-нестандартна личност в литературите на Севера, белязана от външно спокойствие и ред. Зарязал училището заради футбола, младият Ю е принуден да отиде в армията. Там осъзнава, че без образование бъдеще няма, научава целия гимназиален материал, явява се на куп изпити и завършва с отличие. След което записва не какво да е, а финанси. И не само ги завършва, ами и работи години наред като финансист и „избива” вечер в поп музиката, дори става звезда в Норвегия като китарист и солист на групата „Ди дере”. След години на изтощително съчетаване на ангажименти Ю избягва на другия край на света, но не в преносния, а в буквалния смисъл – в Австралия. И там започва...да пише. И написва първата си книга – „Човекът-прилеп”, която е и началото на поредицата за инспектор Хари Хуле и го прави известен с един замах – романът печели национални награди и признание. Следва ново пътуване – до Банкок и нов роман – „Хлебарките”. В това време умира баща му, с когото Ю поддържа много близък контакт. Умира, без да е осъществил мечтата си – като се пенсионира, да напише книга за своите преживявания като доброволец във Втората световна война и да направи равносметка на целите и живота си. Синът приема това като знак, че трябва да изпълни мечтата на баща си, и не след дълго вижда бял свят „Червеношийката” – най-личното, изстраданото прозведение на писателя, което му донася световната слава. Тя е обявена от читателските клубове в Норвегия за най-добрият норвежки криминален роман на всички времена. Следват нови истории за инспектора, които му донасят през 2009г. номинация за наградата „Едгар” - най-престижната награда за криминална литература в света и постоянно присъствие в световните листи на бестселърите.