В началото на миналата седмица в кабинета на премиера се е провела среща, на която са присъствали премиерът Бойко Борисов, Симеон Дянков и председателят на парламент Цецка Цачева, научи OFFNews. На нея Борисов се е държал много остро с Дянков и го е обвинил за ниските доходи и жизнен стандарт на българите. (източник)

Отиде си поредният министър, сдъвкан и изплют от „благодетеля“ си. Отиде си поредният човек, който създаваше илюзията за европейско и рационално лице на управляващата партия.

Във Фейсбук ми задават въпрос, дали след 10 години ще има хора, които с умиление ще си спомнят за премиера Бойко Борисов?

Разбира се.

Хората след повече от 20 години с умиление си спомнят много по–лоши хора от него, например виновни за геноцид военопрестъпници, тъй че и сегашният премиер със сигурност ще остане в историята с малки групички верни фенове, които на маса ще кълнат „заговорите“ срещу него, които са му попречили с желязна ръка да изпрати целия български народ в опасаната с магистрали и прободена с метро страна на щастието.

Десетки години ще продължават споровете за сегашния облик на София и за метростанциите – дали със самото си съществуване подсказват съществуването на самостоятелна, генно–съвършена българска цивилизация или пък наобратно – доказват дребнавостта на сегашните управляващи, които заради дребна момента изгода натовариха бъдещите поколения да плащат за нашите комплекси и компромиси.

Дали ще ми е жал, че Бойко Борисов си тръгва от властта, както изглежда в момента?

Не, няма да ми е жал. Греховете на премиера Борисов са толкова много и толкова тежки, че ще трябва повече от един реформатор да се помъчи с авгиевите обори на неговото наследство. За няколко евродепутата в повече Европейската народна партия призна за „свой човек“ сегашния български премиер и нанесе трудно възстановими щети върху имиджа на българската десница и върху десните идеи въобще.

Дали ми е съвестно, че съм „клатил лодката“ на това правителство? Не особено. Жертвал съм личните си политически амбиции да членувам в партии и да влизам във властта, за да мога да говоря това, което мисля, а не да се съобразявам с партийни позиции, за да не робувам на политическа целесъобразност или да участвам в някакъв политико–икономически–медиен картел, само за да поддържам имиджа си на „играч от отбора, който някой ден ще вземе властта и ще донесе благоденствие на всички, а дотогава да си траем“.

Няма как да направиш ляв и десен завой едновременно, колкото и да се стараеш. Двойнствеността на „идеологията“  и на същността на ГЕРБ, включваща тодорживковска носталгия и дясна политическа програма, юпита и мутромилиционери, смяната на позиции по време на отговорни кампании (АЕЦ „Белене“), желанието да се харесваш хем навън на всички, хем вътре в страната, няма как да не ти изиграе лоша шега.

Политиката е като икономиката – има си закони, които не трябва да не нарушават, а ако се нарушат, трябва да се плати за грешката.

„Трети път“ не съществува, както подсказва световния исторически опит. В крайна сметка, стъпка по стъпка, с нежелание и съвсем малко преди изборите ГЕРБ взе решение коя от двете му същности му е по–важна  и уволни другата – европейско–дясната или мутро–милиционерската? Оставям ви сами да се сетите.

Кой ще вземе властта и има ли алтернатива?

Не ме интересува има ли в момента алтернатива. Историческата необходимост (т.е. неволята) ще създаде такава алтернатива, ако трябва.

В момента, в който ...