Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.

Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.

След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.

Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.

България