Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в ЕС.

Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор.

Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, пише още в доклада.

Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията.
В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано.
След 2008 г. устойчиво расте делът на хората, които сами предлагат облаги на служителите в публичния сектор.

Различните форми на корупционно поведение се разпознават добре от повечето граждани и са в голямата си част оценявани като неприемливи.
Практическото отношение към корупцията обаче не се основава на морала, а на рационалността: в среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.

Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и „необходимо зло“.

Корупцията е проникнала всички институционални сфери.
Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.

Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно, пише в доклада.

Повечето компании нямат доверие в публичните институции и се оплакват от липса на равнопоставеност при контакт с правораздавателните органи.

Прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията среща значителни затруднения. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни, добавят от Центъра за изследване на демокрацията.

Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, и за ограничаване на корупцията в собствените си редове.

"Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите. Нещо повече, ефектът от наказателния подход (например в периода 2009-2011 г.) е краткотраен и поражда множество други социални, гражданско-правни и политически проблеми", се коментира в изследването.