Действително ли САЩ оказват натиск на Европа?

Натискът от страна на Съединените щати безусловно е силен...

Но аз все пак мисля, че в Европейския съюз ще се задълбочава осъзнаването на безизходността на сегашната ситуация. Главното е това, че сега ние имаме Минския документ, който можем да поставяме пред очите на тези, които изискват от нас някакви действия. Почитайте текста на Минските споразумения: контролът на границата трябва да бъде установен в самия край на този процес. Те оставят настрана това, че Киев е длъжен да въведе в действие закон за особения статус, вместо да преобръща всичко с краката нагоре – че това не е особен статус, а окупация. Повече да се обосновава съхранението на Украйна с икономическата блокада на Донбас, е невъзможно.

Като се съди по съобщенията от Донбас, Киев не изпълнява напълно Минските споразумения... Но въпреки това Русия смята президента Петро Порошенко за един от най-приемливите преговарящи в Украйна?

Той е Президентът, трябва да бъде подкрепян.

Понякога изглежда, че Порошенко лавира между Европа и Америка.

В известна степен да, но това за него е още важно, за да не започнат американците да работят против него. Но когато Петър Алексеевич Порошенко разговаря по телефона с президента на Русия Владимир Владимирович Путин или когато например се водеха преговорите в „нормандски формат“, той се старае да бъде прагматичен, да разрешава някакви въпроси.

Какво бъдеще от Ваша гледна точка може да очаква Луганската и Донецката народна република?

На всички равнища, чрез устата на президента на Русия и в други формати казваме, че ние сме за това те да станат част от Украйна. Те сега представиха своя проект за конституция. Там се водят разговори тъкмо за този статут, който е предвиден от Минските споразумения: републиките ще бъдат част от Украйна и по-нататък ще протече конституционна реформа, за да се закрепи този статут на постоянна основа. Там е дешифрирано какво е това „децентрализация“. А при това в Минск това го писаха лично канцлерът на ФРГ А. Меркел и президентът на Франция Ф. Оланд.

Това, че на заключителната пресконференция в Сочи държавният секретар на САЩ Джон Кери нито веднъж не спомена Крим, означава ли приемане на настоящото положение на нещата?

Не само на заключителната пресконференция – нито веднъж не го спомена, но Кери нито в разговорите с Владимир Владимирович Путин, нито с мен се докосна до темата за Крим. Правете си изводите.

Решението на Франция да не ни продава вече построените „Мистрали“ напомня мръсен виц.

Нека да дадат парите. Сега, както виждате, те вече започнаха да се договарят за цената.

Сега мнозина следят цените на нефта. Как мислите Вие, падането на цените на нефта не е ли заговор на американците, действащи съвместно със Саудитска Арабия?

Не мисля. Разбирате ли, тук играят роля много фактори. Дали американците биха започнали специално да влагат милиарди долари в разработката на шистов газ с всички негови екологични рискове само заради това  да ни „насолят“? Тоест, те и за себе си биха правили неща, като цяло, не много позитивни – падна цената на нефта, много от находищата на шистов газ в САЩ престанаха да бъдат рентабилни. Да предположим, че американската администрация е казала на своите частни компании, които водят разработката на тези шистови находища: „Колеги, вие силно ще пострадате, но търпете“. Така че не мисля.

Малко се забави ръстът на Китай (а за китайската икономика даже един процент е вече много) и това веднага се каза. Саудитците не искат да намаляват нито добива, нито експорта, макар и те вече да страдат, при тях се забелязва дефицит в бюджета, като се вземат предвид плановете, които в Саудитска Арабия са грамадно количество. Но те не искат да намаляват добива по една проста причина: те ще си отидат от някакво място на пазара, и там ще дойде някой друг. Това не им харесва.

Аз не мисля, че тук има заговор. Макар че, разбира се, някои представят това по такъв начин, като че ли нефтената платформа потъва под краката на Русия. Но аз не бих поддържал теорията за заговор.

Публикува се в съкратен вид. Пълната версия е на http://rg.ru/2015/05/19/lavrov-dz-site.html