Имаме ръст от над 2 млрд. евро на средствата от европейските фондове, което е позитивна новина. Тази сума ще стане още по-голяма, защото тя не е съобразена с инфлацията, която ще има до 2020 г.

Това каза в ефира на БНТ министърът по управление на средствата от европейските фондове Томислав Дончев и подчерта, че това става на фона на тежки преговори за бюджета на Евросъюза.
„Толкова тежки преговори не си спомням", посочи Дончев и припомни, че самите преговори са продължили повече от денонощие.

Припомняме, в петък европейските лидери постигнаха споразумение за бюджетната рамка на ЕС за периода 2014-2020 година след преговорен маратон от 24 часа. Споразумението предлага 960 милиарда евро, което го прави първото в историята на ЕС с толкова кардинални съкращения на разходите.
България ще получи 2 млрд. евро повече за селско стопанство от еврофондове, съобщи премиерът Борисов в Брюксел.

„Аз допускам, че при така трудно постигната сделка Европарламентът би подкрепил бюджета", предположи министърът на еврофондовете. По думите му неподкрепянето би означавало доста забавяне на старта на следващия програмен период, а освен това е лош сигнал навън, че ЕС не може да вземе решение.

Сумата за изваждането на блоковете на „Козлодуй" от експлоатация е със 75 млн. евро по-голяма и достига 260 млн. евро, съобщи Дончев. Той подчерта, че има държави членки, които ще получат с 4, 5 и дори с 8 млрд. евро по-малко пари от нас по различни причини.

Българските селскостопански производители ще получат повече средства. От 2014 до 2020 година ще има увеличение и то ще бъде осезаемо от поне 20%. Плащанията на единица площ като абсолютна стойност се увеличават плавно, което в края на програмния период трябва да бъде с минимум 20% по-високо. Средствата за преки плащания ще бъдат значително увеличени, има увеличение над 2 милиарда евро, подчерта министърът по еврофондовете.

Това ще се усеща, включително и по джоба на българина, посочи той. Заради европейските средства, ще разполагаме с повече пари и ще живеем по-добре, смята Томислав Дончев, но подчерта, че няма как да се случи европейските пари да влязат за пенсии, стипендии, заплати.

За равносметката от предишния програмен период, който е до 2015 г., министърът по усвояване на еврофондовете посочи, че строежът на пътища е най-видимата част, но не бива да пропускаме всички градски инвестиции - улици, детски градини, читалища, училища. По думи му има 420 - 430 рехабилитирани сгради. Той припомни и инвестиции във ВиК сектора и бе категоричен, че за професионално обучение и пазар на труда сме похарчили повече пари, отколкото за пътища.

За периода 2014-2020 г. Дончев посочи, че ще продължат с не по-малък дял инвестициите в пътна, железопътна инфраструктура, ще продължат инвестициите и в градовете. „Освен за асфалтовите, трябва да положим повече усилия и за дигиталните магистрали, защото ако настоящето се движи по асфалтови, то бъдещето се движи по дигитални магистрали", подчерта министърът по еврофондовете и посочи, че ще се отделят средства и в държавната администрация - за по-качествени услуги за бизнеса.

Факт е, че преди и по време на изборите има един период, в който трудно се вземат решения. По тази причина и вземайки предвид всички научени уроци, този път тръгнахме много рано. Започнахме подготовка преди години. Очертахме много амбициозен план - преди 2013 г. България да има подписано споразумение с ЕК за следващия програмен период и одобрени оперативни програми. Имаме ли - това означава, че ще започнем да разходваме тези средства от началото на 2014 г. Май месец очакваме да имаме одобрен предварителен вариант за споразумението, обясни министърът и бе категоричен, че няма да допусне да се попречи на този процес.

Запитан къде има вариант да не се справи с реформите, Дончев бе категоричен: „Не предвиждам такъв сценарий, започнахме рано, има механизъм, всяко от отговорните министерства и ведомства се следи каква организация създава за изразходване на тези средства".

Той определи като абсолютно несериозно да се говори, че България е нетен донор - че дава повече пари, отколкото получава. България е нетен бенефициент, категоричен бе министърът и подчерта, че разликата между това, което даваме и това, което получаваме е не по-малко от 3 млрд. лв.