Ройтерс

Великобритания е ясният победител в световната валутна война, но нейната сила крие и рискове.

“Огледалце, огледалце, я кажи коя е най-слабата от тях?” В момент, когато министрите на финансите на страните от Г-20 ще предупреждават за заплаха от “глобална валутна война” на своята среща днес и утре в Москва, има тенденция да се пренебрегват две странни характеристики на този задаващ се конфликт.

Първата е, че целта на всяка страна в тази война е да “загуби”, като отслаби своята собствена валута. Това е така, тъй като слабата валута по принцип подпомага износа, заетостта и икономическия растеж (ако всички други условия са еднакви, което никога не се случва напълно). Второто странно нещо е, че ясният победител в тази световна валутна война е не Япония, Швейцария, Китай или някой от другите обичайни заподозрени, а една страна, която рядко бива обвинявана във финансова агресия: Великобритания.

Откакто глобалната финансова криза започна в средата на 2007 година, британската лира, с голяма преднина, е най-слабата водеща валута. Индексът на Bank of England (BoE) за британската национална валута спадна с рекордните 30% в началото на 2009 година и въпреки скромното си възстановяване през периода 2010-2012 година, остава с 24% под своето равнище от средата на 2007 година.

Япония пък понесе повишаване на индекса на своята национална валута с 60% от юли 2007 година до края на миналата година, когато новият премиер Шиндзо Абе пое ангажимент да постигне по-конкурентен курс на йената. Япония следователно има пълното право да се възмущава от обвиненията на други страни, че води валутна война, при условие че на практика тя е отдавна страдащ пацифист, чиито експортно ориентирани компании понасят цялата тежест на следкризисните изкуствени корекции на валутните курсове на други държави.

Нека обаче се върнем на най-големия “победител” от следкризисните валутни войни - Великобритания.

Девалвацията на лирата очевидно не е панацея. От 2008 година почти във всяко отношение Великобритания отчита по-лоши икономически показатели от всички страни от Г-7 с изключение на Италия. Това обаче може да е било неизбежно.

Доминиращата позиция на Лондон в международните финанси направи Великобритания по-уязвима от всяка друга голяма икономика за най-тежката банкова криза в историята. И когато последната бе преодоляна, британският премиер Дейвид Камерън наложи на своята страна най-суровите мерки за икономии в Г-7. Дали неговата политика бе мъдра е интересен въпрос, обсъден в няколко предишни мои статии. По-важен въпрос днес обаче е какво ще се случи в близко бъдеще с Великобритания.

Последните събития на валутните пазари дават възможен отговор. От края на миналата година лирата отслабна драстично спрямо всички останали световни валути с изключение на йената. Британската и японската валута изглежда поевтиняват по сходни причини. Икономиките и на двете страни почти не бележат растеж от 2009 година и техните правителства започват да се опитват все по-отчаяно да сложат край на тази дългосрочна стагнация.

В резултат и Bank of England, и Bank of Japan претърпяват радикални промени в своите ръководства. Първоначално немислими идеи за паричната и фискалната политика изведнъж стават открити за дебат. Това пролича от предложението на Шиндзо Абе паричната експанзия на японската централна банка да финансира пряко рекордните нови държавни инвестиционни програми и от речта на председателя на британската Financial Services Authority Адам Търнър от миналата седмица за “хеликоптерни пари”, т. е. за своеобразно количествено облекчаване. Всички тези политически и финансови размествания на пластовете стават във Великобритания и Япония точно когато политическата несигурност в САЩ, Китай и еврозоната отминава.

За Япония, която е имала шестима премиери през последните пет години, политическата несигурност и катаклизми, разбира се, са нещо обичайно. За инвеститорите и компаниите във Великобритания обаче новата непредсказуемост на политическото управление и икономическата политика може да дойде като внезапен шок.

Като започнем ...