Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.

В новинарските рубрики

В момента има 75 посетителя в сайта
Случващото се в Украйна - провал на демокрацията или на брюкселските "еврократи"?
Понеделник, 09 Декември 2013г. 15:33ч.
Случващото се в Украйна - провал на демокрацията или на брюкселските "еврократи"? 4.9 out of 5 based on 8 votes.

Случващото се в Украйна - провал на демокрацията или на брюкселските "еврократи"?Стефан МАРИНОВ*

Преди няколко дни известният полски политолог и директор на Европейския център за геополитически анализ Матеуш Пискорски заяви: "Вече можем да смятаме Проекта за Източното партньорство на ЕС, който стартира през 2008, за приключил. При това той приключва не просто с поражение, а - ако искаме да сме честни, с пълен провал".

Според Пискорски, "подобен резултат изглеждаше предопределен, защото от самото начало никой от инициаторите на Източното партньорство не отчиташе руския фактор, който има огромно политическо, икономическо и социокултурно влияние върху всички, без изключение, участници в проекта. В резултат от това "европейският проект" за създаването на санитарен кордон около Русия, който всъщност беше изцяло планиран от САЩ, се провали".

Пак в тази връзка, през последните седмици редица евродепутати отправиха остри критики към мониторинговата мисия на Европейския парламент, оглавявана от Александър Квашневски и Пат Кокс, която трябваше трябваше да провери възможностите за постигане на компромис с управляващите в Киев, но в крайна сметка не успя да го стори. Както посочва вицепрезидентът на Европейската народна партия Яцек Сариуш-Волски, "тази мисия създаде у нас погрешното впечатление, че ще бъде намерено някакво решение, но в крайна сметка се оказа неуспешна".

На свой ред, в обширна статия в "Ню Йорк Таймс", професорът по политология в Университета на Род Айлънд Николай Петро подчертава, че съзнателно сблъсквайки Украйна и Русия и принуждавайки Киев да избира между Брюксел и Москва, Европейският съюз още от самото начало с всички сили се опитваше да превърне асоциацията на Украйна в тест за "предаността" и към Европа". Като пример професор Петро посочва, че Брюксел е обявил за несъвместими асоциацията на страната с ЕС и евентуалното и присъединяване към Митническия съюз. На второ място, вместо да акцентират върху ценностите, които не противоречат на славянската идентичност на украинците, брюкселските еврократи гръмогласно декларираха, че Украйна е изправена пред "цивилизационен избор". Според Петро обаче, "повечето украинци продължават да смятат Русия за най-близкия си и приятелски настроен съсед, затова не бива да се учудваме, че се отказаха да правят подобен избор".

Накрая, т.нар. "еврократи" оставиха без внимание очевидните различия между традиционните и религиознни ценности на Украйна и (Западна) Европа. "Значителна част от украинските християни се опасяват, че ЕС ще инкорпорира в националната правна и образователна система своя "прекалено либерален морал", който мнозина в страната категорично не приемат" - се посочва в статията на "Ню Йорк Таймс" - Представителите на ЕС не направиха нищо за да успокоят страховете им, а снизходителното им отношение по този въпрос се превърна в бомба с часовников механизъм за интеграционните усилия на Брюксел в целия регион".

В същото време, лъжливият избор, който ЕС се опитваше да наложи на Киев, е само от полза за Евразийския съюз. Последният зачита общото културно наследство, освен това икономическата подкрепа на Русия за държавите от региона в момента е два пъти по-голяма, отколкото всички, лансирани от ЕС проекти.

Този контраст е поразителен, смята професор Петро. ЕС предлага на Украйна да се откаже от общото културно наследство, да приеме непопулярната либерална програма, да ерозира икономическата и правна автономия на държавата срещу призрачната вероятност за членство в ЕС. На свой ред, Евразийският съюз предлага обединяване на основата на съществуващите културни ценности, изграждане на икономически съюзи, създаване на нови конкурентоспособни отрасли на индустрията и интегрирането им в глобалната икономика, разчитайки на съвкупната пазарна мощ. Неслучайно статията в "Ню Йорк Таймс" завършва така: "Ако погледнем назад, изглежда по-разумно да се запитаме не защо Украйна не подписа Споразумението за асоциация с ЕС, а как то въобще е могло да се стори полезно на нейното ръководство".

Опитите за дестабилизация на Украйна

Наблюдавайки случващото се в Киев, мнозина анализатори го разглеждат като подготовка за "втора оранжена революция" и вероятно имат основание да смятат така. Защо обаче това се случва именно сега? Нали Украйна (поне според управляващите в Киев) не се отказа да подпише Споразумението за асоциация, а само го отложи, освен това, въпреки провала на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс, страната очевидно никак не бърза да влиза в Митническия съюз. Отговорите на всички тези въпроси са свързани с изброяването на различни причини и събития. На първо място, само няколко дни преди началото на срещата във Вилнюс стартира изграждането на сръбския участък на газопровода "Южен поток", който заобикаля територията на Украйна.

На второ място, следва да напомним, че асоциирането на Украйна и ЕС се превърна в лична кауза за редица високопоставени европейски чиновници, като Жозе Мануел Барозу или Щефан Фюле например, които доста необмислено обвързаха политическите си кариери с евроинтеграционния избор на Киев. Безредиците в украинската столица им дават някаква надежда да принудят правителството все пак да подпише Споразумението за асоциация до февруари-март 2014, т.е. преди изборите за Европейски парламент, на които избирателите едва ли биха гласували за провалили се политици. Тъкмо поради това еврокомисарят по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле толкова активно призовава управляващите и опозицията в Украйна "незабавно да започнат преговори".

На трето място, провелата се в края на ноември в Букурещ среща Китай - Източна Европа демонстрира намерението на участниците да реализират инвестиционни проекти в източноевропейския регион без участието на ЕС, да не говорим за САЩ. Това събитие, наред с подписването на цял ред споразумения между държавите от Източна Европа и Китай, породи своеобразна паника в Брюксел. Така, еврокомисарят по търговията Карел де Гухт обяви, че Пекин използва срещу ЕС тактиката "разделяй и владей", а Европейската комисия изпрати до участниците в срещата ултимативни послания, забраняващи им да подписват самостоятелни споразумения с китайците. Всичко това обаче се оказа напразно, особено по отношение на Украйна. Вероятно тъкмо поради това, Виктор Янукович, който успя в навечерието на срещата във Вилнюс да се споразумее с китайците за отдаване под наем на 9% от обработваемите земи в страната (3 млн. хектара) за срок от 99 години, реши да замине на официално посещение в Китай в разгара на протестите.

На четвърто място, от голямо значение е позицията на САЩ относно случващото се в Украйна, като Вашингтон е заинтересован от решаването на следните свързани помежду си задачи:

  • да не допусне усилване на конкурентите си в Евразия, т.е. на Русия и ЕС;
  • да запази с цел евентуалното решаване на "украинския проблем" превърналото се в ненужно след срещата във Вилнюс Източно партньорство, което, както показва и заключителната декларация от срещата в литовската столица, вече придобива и военно измерение;
  • да се подготвят всички инструменти за гарантиране на положителен за Вашингтон резултат от президентските избори в Украйна през 2015.

Някои изводи

Европа не може да си позволи да игнорира Русия, като част от европейската общност, и нейните интереси, и да решава задачите си зад гърба и, използвайки тактика на груб натиск и шантаж. Истината е, че програмата Източно партньорство още в началото целеше формирането, по западните и югозападни граници на Русия, на група от държави, ориентирани предимно към развитие на отношенията си с ЕС и САЩ, и ерозирането на политическите и икономически усилия на Москва за задълбочаване на интеграционните процеси на постсъветското пространство.

За разлика от Русия, ЕС не съумя да предложи на Киев, както впрочем и на останалите държави от Източното партньорство, конструктивна програма. Украинският президент Янукович е наясно, че отстъпките пред Брюксел в рамките на Споразумението за асоциация и създаване на зона за свободна търговия с ЕС няма да гарантират на страната му необходимата и мащабна финансова подрепа. В същото време стана очевидна целта на Брюксел да откъсне Украйна от традиционното и икономическо пространство и да я превърне в пласментен пазар за европейските стоки.

ЕС за пореден път допуска грешката да се опитва да разговаря с Москва от позицията на превъзходството и непререкаемия си авторитет. Всъщност, с руснаците следва да се разговаря като с равноправен партньор, а посредици в диалога с тях би трябвало да бъдат не ползващите се с лош имидж "еврократи", като Щефан Фюле, Радослав Сикорски и Карл Билд, или пък отдавна забравени политици като Александър Квашневски, а политици от ранга на Ангела Меркал, които са наясно с политическите и икономически ползи от сътрудничеството с Русия.

На практика, политиката на Брюксел по отношение на Източна Европа се оказа заложник на т.нар. "нови европейски демокрации" - Полша, Литва, Румъния и т.н. За реализацията на програмата Източно партньорство бяха изразходвани значителни средства, които можеха много по-ефективно да бъдат използвани по южното направление на Европейската политика за съседство. Постигнатите резултати обаче са разочароващи. Така, за "лидер" сред страните от Източното партньорство беше обявена Молдова, чието корумпирано и раздиращо се от вътрешни противоречия правителство не се ползва с подкрепата на мнозинството молдовци.

Формирайки отношенията си с Москва, Брюксел не би трябвало до такава степен да се поддава на внушенията, които му се правят от Вашингтон. Там очевидно не са заинтересовани от реализацията на руската идея за създаването на единна Европа, като общо икономическо, енергийно и хуманитарно пространство от Брест до Владивосток, която, обективно погледнато, отговаря на интересите на всички европейци. В тази връзка, твърденията, че създавайки Зона за свободна търговия с ЕС, държавите от Източното партньорство не могат да членуват, едновременно с това, и в Митническия съюз (обединяващ Русия, Беларус и Казахстан, като Армения също декларира, че ще се присъедини към него) отговарят най-вече на американските интереси.


* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

IT рейтинг - първата дигитална екосистема в България

Дигиталната ера се развива с бързи темпове, променяйки начина, по който функционираме, комуникираме и бизнесът се извършва. В центъра на тази революция в България  [ ... ]


Услуги таможенных юристов в Санкт-Петербурге

В каких ситуациях нужны услуги таможенных юристов? Какие вопросы способны решить юристы по таможенному праву? Виды услуг, предоставляемых таможенными юристами. В  [ ... ]


{jcomments off}