Разпадането на Сирия заплашва целия Близък изток. Външният свят трябва да действа, преди да е станало твърде късно

След Първата световна война Сирия бе отрязана от трупа на Османската империя. След Втората спечели независимостта си. След гражданската война, която бушува днес, тя може да престане да функционира като държава.

И докато светът продължава да гледа безучастно или да извръща поглед , страната, притисната между Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Израел, се разпада. Може би режимът на сирийския президент Башар Асад ще се срине в хаос; за известно време той би могъл да продължи да се сражава от укрепен анклав, най-голямата милиция в земя на милиции. Така или иначе, изглежда все по-вероятно Сирия да стане жертва на враждуващи военачалници, ислямисти и банди - нова Сомалия, гниеща в сърцето на Леванта.

Ако това се случи, животът на милиони хора ще бъде съсипан. Разпарчетосана Сирия ще подхрани също глобалния джихад и ще подклажда свирепите вражди в Близкия изток. Химическите оръжия на Асад, които засега са обезопасени, винаги ще бъдат изложени на риска да попаднат в опасни ръце. Тази катастрофа ще отекне в целия близкоизточен регион и отвъд него. И въпреки това външният свят, включително Америка, не прави почти нищо, за да помогне. Пътят от Дамаск

Една от причините за колебливостта на Запада е, че още от началото на въстанието през 2011 г. Асад възприе стратегия на насилие. Като атакува Арабската пролет с танкове и хеликоптери, той превърна мирните демонстранти в членове на въоръжени милиции. Като обсипа градовете със снаряди, той изтръгна насила народа от корените му. Като накара братята си алауити да изтребват сунитското мнозинство, той примами джихадистите и убеди сирийците от други секти да се държат за него от страх, че неговото падане ще доведе до ужасяваща мъст.

Кръвта на сирийците сега изтича свободно, верската омраза тлее. Битката може да се точи години наред. Бунтовнически групировки напоследък превземат военни бази. Те контролират части от севера и изтока и се сражават в големите градове. Но бунтовниците не са само съюзници, те са и съперници и вече започват да се вземат на мушка и помежду си.

Дори Асад да не е в състояние да контролира страната си, той има всички основания да не слага оръжие. Той продължава да се радва на култовата преданост на част от алауитите и на неохотната подкрепа на други сирийци, които се опасяват от онова, което ги очаква в бъдеще.

Той командва около 50 000 верни и добре въоръжени войници и десетки хиляди други, макар и недотам обучени и лоялни. Подкрепят го Русия, Иран и Ирак, които го снабдяват с пари, оръжия, съветници и жива сила. Хизбула, най-коравата ливанска милиция, също изпраща бойци на негова страна. Асад почти сигурно не може да спечели тази война, но ако съдбата не се намеси неочаквано, той няма да я загуби още дълго.

Досега боевете взеха 70 000 или повече жертви, десетки хиляди са изчезнали безследно. Режимът държи като в капан 150-200 хиляди души. Над 2 милиона са останали без дом в Сирия, борейки се намерят храна и подслон. Почти 1 милион живеят в мизерни условия извън страната.

Страдания от такъв мащаб са безсъвестни. Това бе поуката от геноцида и гражданските войни, белязали втората половина от миналия век. И въпреки това президентът Барак Обама намекна, че спасяването на човешки живот не е достатъчна причина за военни действия.

След като в Афганистан и Ирак осъзна колко трудно се опазва мирът, Америка се страхува да бъде всмукана в хаоса, който Асад сътвори. Обама бе избран да печели икономически битки у дома. Той е убеден, че изморената Америка трябва да стои настрана от поредната чуждестранна катастрофа.

Този извод, макар и разбираем, е погрешен. Като световна ...