Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.

В новинарските рубрики

В момента има 79 посетителя в сайта
Тбилиси се опитва да забърка НАТО в открит конфликт с Русия
Петък, 09 Март 2012г. 15:17ч.

Тбилиси се опитва да забърка НАТО в открит конфликт с РусияКонстантин ПЕТРОВ*

Грузия смята връщането на Абхазия и Южна Осетия за първостепенна външнополитическа задача и разглежда НАТО като ключов инструмент, с чиято помощ би могла да възстанови със сила пълния си контрол върху тези загубени територии, които междувременно се обявиха за независими държави. Спекулирайки с геополитическото положение на страната и демонстрирайки откровена  враждебност към Русия и изключителна преданост към САЩ, сегашните управляващи в Тбилиси отново раздухват очакванията, че Грузия може да бъде поканена да се присъеди към НАТО на предстоящата среща на пакта в Чикаго, през май 2012. За тази цел се използва и съобщението за приетия в началото на март специален документ на НАТО за Грузия, в който се посочва, че занапред грузинските власти редовно ще споделят с държавите-членки на НАТО собствената си визия по проблемите на сигурността в региона и в света, като цяло. В Тбилиси вярват, че новата форма на сътрудничество ще увеличи възможностите на режима да отстоява собствените си интереси в отношенията между НАТО и Русия.

Междувременно, т.нар. „грузинско лоби” в САЩ продължава усилено да прокарва идеята за приемането на план за действия за членство в НАТО по отношение на Грузия. Така, през декември 2011 сенаторът Марко Рубио опита да прокара в Сената на САЩ приемането, по облекчена процедура, на предложената от него резолюция, която трябваше да ускори влизането на Грузия в НАТО. Попречи му обаче неговият колега сенатор Рон Пол, който недвусмислено заяви, че интеграцията на Грузия в пакта силно ще влоши американско-руските отношения и неизбежно ще повиши напрежението между Тбилиси и Москва, което пък би довело до ескалация на конфликта в Южен Кавказ. Поради това, посочи Пол, присъединяването на Грузия към Северноатлантическия алианс е в разрез с интересите на САЩ и всички инициативи по този въпрос следва да бъдат обект на предварителна публична дискусия.

В тази връзка, известният американски консервативен политик и анализатор (и бивш кандидат-президент на предварителните избори в Републиканската партия) Патрик Бюкенън коментира активността на един от водачите на „грузинското лоби” в САЩ Ранди Шонеман така: „Кой е Ранди Шонеман? Той е основният външнополитически съветник на смятания за „ястреб” сенатор Джон Маккейн, а мнозина го сочат като бъдещ съветник по националната сигурност на президента на САЩ. Шьонеман обаче има и друго лице и се опитва да изпълнява и друга роля. Той е активен лобист на чужди интереси, чиято реализация може да вкара Америка в кървав конфликт”. Бюкенън обвинява Шьонеман, че в периода от януари 2007 до март 2008, когато е бил съветник в кандидат-президентската кампания на сенатор Маккейн, е получил 290 000 долара от режима на Михаил Саакашвили за да съдейства за присъединяването на Грузия към НАТО. Според Бюкенън, ако това беше станало факт, САЩ са щели да бъдат забъркани в последвалата през август 2008 грузинска война срещу Русия, приключила с поражението на режима в Тбилиси.

Всъщност, грузинските надежди, че НАТО може да помогне за „възстановяване териториалната цялост на страната” едва ли са обосновани, защото от гледна точка на международното право разделянето, отделянето или разпадането на една държава е вътрешна работа на самата държава. В качеството си на военно-политическа организация, Северноатлантическият алианс би бил длъжен да окаже помощ на Грузия (ако тя стане негов член, разбира се), само при наличието на външна заплаха за нея. При липсата на такава заплаха, останалите членки на НАТО могат само да съдействат на процеса на преговори, но няма да тръгнат да решават конфликтите в полза на Грузия с военни средства, което може доведе до тяхната ескалация, дестабилизиране на ситуацията в региона и опасна конфронтация с Москва.

Затова не е случайно, че в приетата наскоро от грузинския парламент нова концепция за националната сигурност на страната, като основна заплаха се посочва „евентуалната агресия от страна на Русия”. Само че крайно необмислената война, която режимът на Саакашвили започна срещу Южна Осетия през август 2008, вече демонстрира нагледно на НАТО, как авантюристичните действия на грузинското ръководство, в съчетание с един стар конфликт, може да вкара пакта в съвършено ненужни и неотговорящи на интересите му военни действия и то срещу изключително силен противник.

Повечето членки на НАТО очевидно не са готови да приемат в алианса държава с неразрешени и, на практика, неразрешими териториално-политически проблеми и нямат никакъв интерес гаранциите за сигурност, които пактът предоставя, да се разпрострат и върху Грузия. Впрочем, Тбилиси представлява проблем за НАТО и в чисто вътрешнополитически план. През последните години, различни представители на алианса постоянно настояват пред грузинското правителство, че е необходими да бъдат изпълнени редица важни изисквания за реформиране на държавния апарат, да бъде изминат дълъг път до постигане необходимото ниво на развитие на демокрацията, както и съответствие на критериите за членство в НАТО. Междувременно, в самото грузинското общество липсва предишният ентусиазъм, свързан с евентуалното членство в пакта, тъй като този въпрос вече не се смята от мнозина в страната за жизненоважен. Грузинците са загрижени далеч повече от съществуващите социални проблеми, като например високата безработица, ръста на цените, ниските заплати и пенсии, както и неспазването на елементарните човешки права.

В тази връзка, мнозина американски анализатори смятат, че постъпателното развитие на сътрудничеството между Вашингтон и Тбилиси и периодичното повдигане (по правило, по грузинска инициатива) на въпроса за присъединяването на Грузия към НАТО, въобще не означават, че САЩ виждат Грузия като пълноправен член на пакта в обозримо бъдеще. Неслучайно, в хода на подготовката за срещата на НАТО в Чикаго, през май 2012, Белият дом планира да отдели по-голямо внимание на диалога с грузинските управляващи, но не възнамерява да превърне ускореното присъединяване на Грузия към Северноатлантическия алианс в една от основните теми на срещата.

Истината е, че грузинското членство в НАТО би означавало прекрачването на опасна черта, тъй като при подобно развитие тази страна би придобила несъразмерно голямо значение (което е още по-опасно, имайки предвид териториалните претенции на управляващите в нея). В Брюксел би следвало да са наясно с това, ако искат да подобрят ситуацията в Европа и да работят, съвместно с Русия, за решаването на глобалните проблеми. Затова е безмислено въпросите, касаещи гарантирането на сигурността на Грузия, да се разглеждат извън рамките на общия  процес. Вместо това следва да се активизира диалогът между НАТО и ЕС и Русия по проблемите на европейската сигурност и формулирането на такива решения, коиот биха позволили подобряването на ситуацията, като цяло. Този подход се подкрепя от много европейски държави, както и от Русия, и дава шанс за решаването на конкретните проблеми на грузинската сигурност. Впрочем, той би съдействал и за гарантирането на мира в целия Кавказки регион.
 
* Група за превенция и преодоляване на конфликтите и ограничаване на въоръженията

Гражданство Болгарии: преимущества, основания для получения

Болгария привлекает многих иностранных граждан. Резидентство данного государства открывает большие возможности. Получить гражданство Болгарии можно при наличии [ ... ]


Услуги таможенных юристов в Санкт-Петербурге

В каких ситуациях нужны услуги таможенных юристов? Какие вопросы способны решить юристы по таможенному праву? Виды услуг, предоставляемых таможенными юристами. В  [ ... ]