Земеделската комисия подкрепи законопроект за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители на 25 юни 2014 г. за първо гласуване.

Въпреки споровете около закона „За" приемането му бяха 10 членове на комисията, „против" - 8, „въздържали се" нямаше.

Земеделската комисия изслуша първо становищата на представителите на браншовите организации. Председателят на асоциацията Цветан Филев обяви, че мнението на тютюнопроизводителите е, че трябва да се създаде регистър на тютюнопроизводителите, за да се знае каква е тяхната численост, както и какви количества тютюн произвеждат.

На второ място той изтъкна необходимостта за създаване на регистър на търговци, лица и субекти. Тютюнопроизводителите смятат, че по този начин ще се постигне сигурност в цялостния цикъл от производство до преработка  на тютюна.

„Суровината, която произвеждаме участва в производството на тютюневи изделия, генериращи приходи около 2 млрд. лева годишно в хазната на държавата", обяви Филев.

Николай Тончев, друг представител на браншовите организации заяви, че законът е наложителен, тъй като в момента съществуващият закон не действа. По думите му след отпадането на лицензите сивият сектор вече имал сериозно присъствие в бранша. Около 15 % от тютюнът минава през него и нанася вреди между 400-600 млн. лв.

Арбен Мименов, председател Сдружение производители на ориенталски тютюн в България акцентира върху необходимостта от защита и сигурност на производителите, както и върху  отношенията между производителите и фирмите, изкупуващи тютюна.

При ориенталския не се случило увеличаване на изкупната цена на тютюна. „Липсата на регистър беше показателно и на последната кампания. Ако фирмата на дадено място има 100 договора, изкупува тютюна по 25 и си тръгва без никакво обяснение", коментира Мименов.

Той изрази желанието на тютюнопроизводителите да се акцентира върху сигурността на семействата им, че до определена дата тютюнът им ще бъде изкупен.

Субсидирането също трябва да бъде разгледано. „Много хора намират спасение в производството на тютюн - около 30 000 са производители в България", изтъкна Мименов.

Той предложи да се промени и квотата за субсидиите. „Ако има квота, не би ли трябвало тази на новия тютюнопроизводител да е по-голяма, а да се намали на тези, които години наред получават субсидия?", попита той.

Цанка Кемалова от „Булгартабак" критикува действащия закон за това, че липсва контрол в цялостния цикъл на суровината. По думите й,  голяма част от пътя на тютюна, докато стане тютюнево изделие, не подлежи на контрол от държавата.

Кемалова заяви, че асоциацията провежда срещи с МВР и митниците.  Оказва се, че със седем пъти са нараснали количества  тютюн, които компетентните органи са иззели за една година. Кемалова се оплака, че от 1 януари компаниите са длъжни и да отчитат отпадъците при производството на тютюн.

Георги Андонов от ГЕРБ обаче критикува законопроекта, подчертавайки, че в този му вид би се въздържал да го подкрепи. По думите му не става ясно как ще се развива пазарът от производството до крайния продукт.

„Безспорен е фактът, че този законопроект има нужда от дописване", констатира Андонов. Според него освен върху тютюневото изделие, акцент трябва да се даде и на тютюнопроизводителите. В законопроекта акцентът е обърнат към фирмите, които изкупуват тютюна и този закон няма да реши проблема с незаконната продажба на тютюн.

Спас Панчев от „Коалиция за България" обаче обяви, че парламентарната група ще подкрепи закона. По думите му законът е навременен и той ще регламентира отношенията между производители и фирми.

Панчев потвърди, че би трябвало между първо и второ четене да законът да претърпи някои промени. „Иска ми се да има ясно изписани правила за изкупуване на тютюните и начина на даване на субсидията", препоръча Панчев, като допълни, че средствата трябва да се дават за качество и количество, за да няма ощетени производители.

Земеделският министър Димитър Греков се намеси, като уточни, че трудът на тютюнопроизводителите е тежък и кървав. „Защо се подиграваме с тези хора? Защо го превръщаме в политическа говорилня", продължи да пита министърът.

Това, което през  предишните 25 години е направено - да се унищожи традиционен отрасъл, не може да се поправи за 1 година", констатира Греков.